Джефри Дийвър - Танцьорът

Изведнъж му хрумна нещо: тя много приличаше на циганка.

После забеляза, че тя също го изучава. В погледа й се четеше дори повече любопитство, отколкото в неговия преди малко. Когато го виждаха за първи път, хората обикновено си лепваха по една тъпа усмивка на лицето, зачервяваха се като зрели домати и се стараеха да го гледат право в челото, да не би случайно погледът им да слезеше към увреденото му тяло. Пърси обаче беше погледнала само веднъж към лицето му — все още красиво, с малки устни и нос на Том Круз; въобще този мъж доста младееше за своите четиридесет и кусур години, помисли си тя — после очите й пробягнаха по обездвижените му ръце, крака и тяло. Но цялото й внимание беше погълнато от инвалидното оборудване — лъскавата инвалидна количка „Сторм Ароу“, дихателния апарат, слушалките и говорителя на главата, компютъра.

В това време в стаята влезе Том и се запъти към Райм да му измери кръвното налягане.

— Не сега — опълчи се шефът му.

— Точно сега. — Не.

— Бъди послушен — каза Том и въпреки всичко успя да си свърши работата. Прибра лекарските слушалки. — Не е зле. Но си твърде уморен, напоследък работи доста. Ще трябва да си починеш.

— Разкарай се — изръмжа Райм.

Обърна се отново към Пърси Клей. Само защото беше сакат, почти пълен инвалид и представляваше жалка останка от човешко същество, често се случваше събеседниците му да мислят, че той не може да ги разбере и смятаха за необходимо да говорят бавно и отчетливо, понякога дори се обръщаха към него чрез Том. Пърси обаче му говореше нормално, както би разговаряла с всеки друг, и затова беше вече спечелила значителна преднина пред другите.

— Значи смятате, че сме в опасност, искам да кажа Брит и аз?

— И още как! В сериозна опасност.

Сакс влезе в стаята и погледна към Райм и Пърси. Той ги представи една на друга.

— Амелия? — попита Пърси. — Казвате се Амелия?

Сакс кимна.

По лицето на Пърси премина почти незабележима усмивка. Леко се обърна към Райм, за да я сподели.

— Не съм кръстена на нея, на пилотката — обясни Сакс, като си спомни, че Пърси също е летец. — На една от сестрите на баба ми. Амелия Ерхарт героиня ли е била?

— Не — отвърна Пърси, — всъщност не. Просто съвпадение на обстоятелствата.

Хейл се намеси:

— Ще й сложите охрана, така ли? Денонощна? — и кимна към Пърси.

— Така е, можеш да се хванеш с някого на бас — обади се Делрей.

— Добре — съгласи се Хейл. — Дори много добре… Още нещо. Мислех си, че наистина трябва да си поговорите с този тип. Имам предвид Филип Хансен.

— Да си поговорим ли? — попита Райм.

— С Хансен? — допълни Селито. — Става, но той ще отрича всичко и няма да каже и думичка повече от това. — Погледна към Райм. — Да пратим Близнаците при него, а? — После отново към Хейл: — Те са най-големите майстори на разпита. А той си пада по протакането. Досега нищо не сме изкопчили от него.

— Не можете ли да го заплашите… или нещо такова?

— Ами-и, не — каза инспекторът. — Не мисля, че ще успеем.

— Няма значение — продължи Райм. — Хансен няма какво да ни каже за момента. Танцьорът никога не се среща с клиентите си лице в лице, нито пък им казва как си върши работата.

— Танцьорът ли? — попита Пърси.

— Това е прякорът на убиеца. Танцуващия с трупове.

— Танцуващия с трупове? — тихо се изсмя Пърси, сякаш изразът й беше познат отнякъде. Но тя замълча, без да даде повече обяснения.

— Звучи малко страшничко — със съмнение в гласа каза Хейл, като че ченгетата нямаха право да слагат зловещи прякори на преследваните от тях престъпници. Райм реши, че той имаше право.

Пърси се взря в очите на Райм, почти толкова черни, колкото и нейните.

— И така, какво ви се е случило? Простреляли са ви? Сакс и Хейл подскочиха при прямотата на въпроса, но Райм нямаше нищо против него. Предпочиташе да разговаря със себеподобни — такива, които не страдаха от излишна и пресилена тактичност. Каза безразлично:

— Случи се, докато оглеждах едно местопрестъпление на един строеж. Някаква греда падна и ми счупи врата.

— Като онзи актьор. Кристофър Рийв 21 21 Най-известната му роля е в „Супермен“. .

— Да.

Хейл се обади:

— Кофти работа. Истински мъж, гледал съм го по телевизията. Мисля, че, ако беше ми се случило на мене, щях да си тегля куршума.

Райм погледна към Сакс, после се обърна към Пърси:

— Трябва ни помощта ти. Трябва да разберем как онзи е сложил бомбата в самолета. Да знаеш нещо?

— И представа си нямам — после погледна към Хейл. Той поклати глава.