Джефри Дийвър - Танцьорът

— Хващай — и тя закачливо му хвърли ролката. Хвана я инстинктивно, без да се замисли. Беше ядосан на себе си, понеже не бе имал време да си сложи ръкавиците. Знаеше, че ще остави отпечатъци върху ролката. Потрепера от ярост, а насреща му Шийла, ухилила се, му казваше:

— Хей, добри рефлекси, приятел!

Тогава той видя, че пред него стоеше огромен бял червей, който се приближаваше все по-близо до него. Той се наведе, остави на земята тиксото и си сложи ръкавиците.

— Ръкавици? Студено ли ти е? Хей, приятел, какво си…? Той не й обърна внимание, отвори хладилника и започна да изрива храната на пода.

Тя пристъпи навътре в стаята. Замаяната й усмивка започна да изстива.

— Ъ-ъ-ъ, да не си гладен?

Той изхвърли един по един и рафтовете. Двамата си срещнаха погледите и тогава изведнъж, нейде дълбоко от гърлото й започна да се надига едно слабо:

— Е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е.

Стивън докопа тлъстият червей, преди тя да е успяла да стигне и на половината път към входната врата. Бързо или бавно? Дотътра я обратно в кухнята. Към хладилника.

Час 2 от 45

По три.

Пърси Клей, майор-инженер, завършила с отличие, квалифициран механик по самолетни двигатели и самолетостроене, притежаваща всички възможни дипломи, които Федералното авиационно управление бе упълномощено да издава на практикуващите пилоти, нямаше време за суеверия.

И въпреки това, докато пътуваше в бронирания фургон през Сентръл Парк, на път за охраняваната къща в центъра на Манхатан, тя си спомни старата поговорка, повтаряна от суеверните пътешественици. Катастрофите не идват сами, а по три.

Трагедиите също.

Първо, Ед. Сега идваше второто: това, което чуваше от Рон Толбът по телефона от офиса в Чартърни полети „Хъдсън“.

Пътуваше, притисната като в сандвич между Брит Хейл и този млад инспектор, Джери Банкс. Беше навела глава. Хейл не сваляше поглед от нея, а Банкс съвестно оглеждаше през стъклото движението, минувачите и дърветата.

— Щатската здравна организация ни даде още един шанс — в слушалката изхриптя дъхът на разтревожения Рон Толбът. Един от най-добрите пилоти, които тя познаваше, Толбът, не беше се качвал на самолет от години — заради проблеми със здравето. Пърси смяташе, че това е едно несправедливо жестоко наказание за греховното му отношение към бутилката, тютюна и съдържанието на хладилника (най-вече, защото тя споделяше всички тези пороци). — Искам да кажа, че те наистина могат да анулират договора. Бомбите не влизат в категорията форс майор и не ни извиняват, ако не изпълним задълженията си.

— Нали са съгласни да отложим полета за утре?

Мълчание.

— Да. Съгласни са.

— Хайде, Рон — сопна му се тя. — Без глупости помежду ни! — Чу го да пали нова цигара. Висок, с вечно забодена цигара в устата — този, от когото тя муфтеше Кемъл, когато отказваше цигарите — Толбът често забравяше да си изглади дрехите и да се избръсне. И беше много непохватен, когато му се падаше да съобщава лоши новини.

— Ами, този „Фокстрот Браво“ — неохотно каза той.

— Какво за него?

N 695 FB беше Лирджетът 35 А на Пърси Клей. Не че това беше записано някъде черно на бяло. По документи реактивният самолет с два двигателя беше даден под наем на Клей-Карни холдинг Корпорейшън, допълнително стопанисван от Чартърни полети „Хъдсън“, доставен от Самолети под наем „Морган“, които от своя страна пък го бяха взели под наем от Ла Джола холдинг II, филиал на Транспортни проблеми инкорпорейтид, компания от Делауеър. Това прекалено сложно и заплетено споразумение беше едновременно и законосъобразно, и почиващо на съвместителски начала с оглед на това, че самолетите и самолетните катастрофи бяха свързани с феноменални суми.

Но когото и да попитате в Чартърни полети „Хъдсън“, всеки щеше да ви каже, че Ноември Шест Девет Пет „Фокстрот Браво“ беше само и единствено на Пърси. Тя беше записала хиляди часове в летателната книжка на този самолет. Той й беше като домашен любимец. Като дете. А по време на безкрайните нощи, когато Ед отсъстваше, единствено мисълта за самолета й беше способна да извади отровното жило на самотата. Истински стар приятел, този самолет можеше да лети на височина почти четиринадесет километра със скорост от 460 възла, което правеше над 850 км/ч. Тя лично знаеше, че тези цифри далеч не бяха крайните възможности на „приятеля й“, но това беше тайна, грижливо пазена от Самолети под наем „Морган“, Ла Джола холдинг П, Транспортни проблеми инкорпорейтид и, разбира се, Федералното авиационно управление.