Джефри Дийвър - Танцьорът

За миналия месец Компанията за малко да мине на загуба, ако Ед не беше успял да измъкне този договор от щатската здравна организация. Болничните вериги правеха колосални суми само от трансплантации, което се оказа доста по-обхватен бизнес от, както тя си мислеше, сърца и бъбреци. Основният проблем беше да се достави органът от донора на нуждаещия се приемник до два-три часа от изваждането му. Досега органите често са били прекарвани чрез търговски полети (съхранявани в специални хладилни камери в пилотската кабина), но доставката им е зависела от разписанието и маршрута на търговските авио-линии. Чартърни полети „Хъдсън“ не предлагаха такива ограничения. Компанията се беше съгласила да отпусне един самолет, специално за нуждите на щатската здравна организация. Той трябваше да лети обратно на часовниковата стрелка от Източното крайбрежие към Средния Запад, посещавайки шест или осем от летищата, обслужващи Компанията и да доставя подготвените органи на необходимите места. Доставката беше абсолютно гарантирана. Дъжд, сняг, ураганен вятър, минимална видимост — щом летището е отворено и полетът легален, Чартърни полетИ „Хъдсън“ обещаваше да достави стоката на време.

Първият месец беше изпитателен. Ако всичко вървеше гладко, ги очакваше осемнадесетмесечен договор, който щеше да осигури оцеляването на Компанията.

Явно този път Рон беше пуснал тежката артилерия на чара си, за да ги убеди да им дадат още един шанс, но ако „Фокстрот Браво“ не бъде готов за утрешния полет… Пърси не искаше дори да си представи, че съществува подобна възможност.

Докато се возеше в полицейския автомобил през Сентръл парк, Пърси Клей се беше загледала в оживяващата през пролетта свежа растителност. Ед обичаше парка, често идваше тук да побяга. Правеше по две обиколки чак до онзи резервоар и се връщаше вкъщи целият мокър и кален. Ами аз? Пърси тъжно се усмихна на себе си. Като се връщаше, той все я намираше зачетена в някой навигационен дневник или в някое ръководство за поправка на турбовитлови двигатели, или с цигара в ръка, или с чаша „Дива пуйка“. Тогава той се ухилваше, мушваше един пръст в ребрата й и я питаше дали може да прави още нещо вредно за здравето. И докато се смееха, винаги успяваше да си открадне няколко глътки бърбън.

Спомняше си как тогава се навеждаше и я целуваше по рамото. А когато се любеха, той си поставяше главата на онова възлово място, наведен напред, към нея, залепнал за кожата й… Пърси Клей смяташе, че точно там, където от шията й израстваха нежните й рамене, беше най-красивото място от тялото й, пък дори то да беше единствено. В тези моменти тя се чувстваше красива…

Ед…

Всичките звезди на вечерта…

Сълзи отново изпълниха очите й и тя погледна нагоре към сивото небе. Не вещаеше нищо добро. Определи си таван петстотин метра, вятър 090, петнадесет възла. Обикновен, насрещен вятър. Размърда се на мястото си. Силните пръсти на Брит Хейл рисуваха кръгчета по ръката й. Джери Банкс дрънкаше нещо. Тя не го слушаше.

Пърси Клей беше взела решение. Отново отвори клетъчния си телефон.

Час 3 от 45

Запищя сирена.

Линкълн Райм очакваше да чуе Доплеровия ефект 23 23 Относителното изменение на честотата на електромагнитни или звукови вълни спрямо неподвижен наблюдател, дължащи се на движение на източника на вълните. , докато отвън профуча автомобилът със специален режим на движение. Но точно пред неговата къща сирената тихо измърка и замлъкна. Секунда по-късно Том въведе един младеж в лабораторията на първия етаж. Изтупан, с приятна къса подстрижка, младият полицай от Илинойс беше облечен в синя униформа, която вероятно е била изгладена и чиста при обличането й вчера, но сега беше цялата измачкана, с дълги черни ивици сажди и мръсотия. В ръката си държеше две големи конопени ранички и една кафява папка, а Райм така му се зарадва, че забрави за всичките си приятели.

— Бомбата! — викна той. — Ето я бомбата!

Полицаят, все още зашеметен от необичайната групичка непознати мъже, сигурно се бе зачудил какво го беше ударило, когато Куупър грабна с един замах от него чантите. Селито пък удари един подпис върху разписката за предаване, тикна му я в ръката и го избута назад.

— Ето ти, благодаря, чао, до скоро — изломоти инспекторът и се обърна обратно към масата с чантите.

Том любезно му се усмихна и го изпрати чак до външната врата.

Райм кресна:

— Хайде Сакс. Стига си се мотала! Да видим с какво разполагаме.