Джефри Дийвър - Танцьорът

Райм продължи:

— Оставил си му парите и ключа за хангара на Филип Хансен — където той изчакал да се появи самолетът на Карни, за да постави бомбата. Знаел си, че е добър, но не си бил съвсем сигурен, че ще успее да убие и тримата. Вероятно си мислил, че дори да успее да очисти един, поне ще ти подсигури достатъчно добро прикритие, за да се доближиш до другите двама.

Танцьорът кимна. Макар и да не му се искаше да го признае, беше впечатлен.

— Това, дето уби Брит, направо ме учуди. Наистина така беше. После ме учуди още повече, когато разбрах, че се беше промъкнал до самолета на Пърси за втората бомба.

— Смятал си, че на теб ще се падне поне едната жертва, така че миналата седмица ти стана Джоуди и започна да си пласираш хапченцата, така че всички наоколо да те познаят. После си отвлякъл нашия агент точно пред сградата на ФБР и си го накарал да ти каже къде се намират охраняваните къщи за защита на важни свидетели. Изчакал си на най-логичното място, откъдето Стивън би нападнал и си се оставил да те отвлече. Оставил си прекалено много и явни следи, за да можем да те открием в изоставената станция… и да те използваме, за да хванем Кол. Всички ти се доверихме. Нямаше как — щом дори Стивън не е разбрал, че ти си го наел. За него ти беше онзи, който го е предал, и той искаше да те убие. Перфектно прикритие за тебе. Но рисковано.

— Че какво е животът без риск? — весело попита той. — Тогава си струва да изживееш пълноценно всяка секунда, не мислиш ли? Освен това, докато бяхме заедно предприех, е, нека ги наречем контрамерки, така че той да не се колебае да ме застреля. Пасивната хомосексуалност винаги помага в такива случаи.

— Но — прибави Райм, раздразнен, че са го прекъснали, — когато Кол беше в парка срещу моята къща, ти се измъкна от градината, откри го и го уби… Изхвърлил си ръцете, зъбите, дрехите и всичките му оръжия в мръсната канализация. След това пък ние те поканихме в Лонг Айлънд… Лисица в кокошкарника — прибави Райм с насмешка. — Като по книга… Макар че това е само груб разказ. Но, мисля, че и така можем да се ориентираме.

За момент здравото око на Танцьора се затвори, после пак се отвори. Влажно и зачервено, то пронизваше като с нож Райм. Той леко кимна, отстъпи или се възхити на ума на криминалиста.

— Е, кое беше? — попита накрая Танцьорът. — Кое ме предаде?

— Пясъкът — отвърна Райм. — От Бахамите. Онзи кимна и премигна болезнено.

— Бях си изтърсил джобовете. Дори ги минах с прахосмукачката.

— В гънките на шевовете. Освен това и хапчетата. Остатъците и бебешката формула.

— Да. Вярно. — След малко той прибави. — Прав беше, дето се страхуваше от тебе. Имам предвид Стивън. — Окото все още оглеждаше внимателно Райм, както лекар би наблюдавал тумор. — Бедният. Той беше много нещастно създание. Кой според тебе му беше пръснал халката? Вторият му баща? Или момчетата в пандиза? Или може би всички.

— Не мога да кажа — отвърна Райм. На перваза на прозореца му отвън кацна мъжкият сокол и сви крилете си.

— Стивън се страхуваше — продължи да мисли на глас Танцьорът. — А щом се страхуваш, всичко свършва. Той мислеше, че червеят го търси. Линкълн Червея. Чух го няколко пъти да повтаря това. Той се страхуваше от тебе.

— Но не и ти.

— Не — каза онзи — Никога не съм се страхувал. — Внезапно той кимна отсечено, сякаш най-после беше открил това, което отдавна го глождеше. — Ах ти, слушаш ме внимателно, а? Опитваш се да ми засечеш акцента?

Така си беше.

— Ама, чуй, той се променя. Планинъ… Кънектикът… От равнините на Юга и от блатата… Мизура. Кейнтъкей. Защо всъщност ме разпитваш? Ти си от Оглед на местопрестъпленията. Аз съм задържан. Време ми е да си нанкам. Край на приказката. Я, кажи, играеш ли шах? Аз го обожавам. Кажи де, играл ли си някога, а, Линкълн?

Някога и той го харесваше като игра. Бяха играли един-два пъти с Клер Трилинг. Том отскоро все го преследваше, беше купил компютърен шах, дори го беше инсталирал. Райм обаче, никога досега не беше го стартирал.

— Доста отдавна не съм играл.

— Някой ден трябва да направим с тебе една партия. Ще ми бъдеш достоен противник… Знаеш ли каква е най-честата грешка на повечето играчи?

— Каква? — Райм изведнъж почувства върху себе си изгарящия му поглед. Смути се.

— Ами, че се интересуват от противниците си. Опитват се да научат нещо повече за живота им. Неща, от които няма никаква полза. Като например, откъде са, къде са били родени, имат ли брат или сестра и тъй нататък.