Джефри Дийвър - Танцьорът

Тя го гледаше с безкрайно любопитство и нетърпение и Райм разбра, че никой — нито Сакс, нито Селито — не й беше съобщил новината.

Страхливци, помисли си той.

— Пърси… Няма да представят обвинение срещу Хансен пред Голямото жури.

За момент тя сякаш изпита огромно облекчение. После разбра какво точно означаваше това.

— Не! — задъха се тя.

— Онзи полет, дето го направил Хансен. За да изхвърли брезентовите чували. Били са фалшиви. Вътре няма нищо компрометиращо.

Лицето й пребледня.

— И ще го пуснат?

— Не могат да намерят връзка между Танцьора и Хансен. А, докато ние успеем да направим това, той ще е на свобода.

Ръцете й се стрелнаха към лицето.

— Значи е било напразно? Ед… и Брит? Умрели са напразно?

Той я попита:

— Какво става с компанията ти?

Пърси не очакваше този въпрос. Дори не беше сигурна, че е чула правилно.

— Моля?

— Твоята компания? Какво ще стане с Чартърни полети „Хъдсън“?

— Вероятно ще я продадем. Имаме вече предложение от друга Компания. Те ще могат лесно да изплатят дълга. Ние обаче не можем. Другият вариант е да обявим ликвидация. — Той за пръв път чуваше отчаяние в гласа й. Приличаше на птица, на която са прекършили крилете.

— Коя е другата компания?

— Честно казано, не си спомням. Рон е говорил с тях.

— Това е Рон Толбът, нали?

— Да.

— Той може ли да ни даде информация за финансовото състояние на компанията?

— Разбира се. Той знае почти колкото счетоводителите или адвокатите. Доста повече от мен.

— Ще можеш ли да му се обадиш и да го помолиш да дойде тук възможно най-скоро?

— Ами, да, предполагам. Той беше с мене на гробището. Вероятно току-що се е прибрал вкъщи. Ей сега ще му се обадя.

— И, Сакс? — каза Райм като се обърна към нея, — имаме още едно местопрестъпление. Искам да направиш оглед колкото е възможно по-скоро.

Райм впери поглед в огромния мъж, който влизаше през вратата, облечен в тъмносин костюм. Платът беше лъскав и имаше нещо униформено в кройката. Райм предположи, че го е носил, когато е летял.

Пърси ги запозна.

— Значи пипна го долното му копеле, а? — изръмжа Толбът. — Ще седне ли на стола, как мислиш?

— Аз обикновено се занимавам с боклуците — отвърна Райм, доволен както винаги, когато му се предоставяше възможност да обърне разговора в мелодраматичен. — Какво ще прави с тях местният прокурор, си е негова работа. Пърси каза ли ви, че имаме известни проблеми с компрометиращите доказателства срещу Хансен?

— Да, спомена нещо такова. Че чувалите били фалшиви? Но защо му е да го прави?

— Мисля, че мога да ти отговоря на въпроса, но ми трябва повече информация. Пърси казва, че познавате компанията твърде добре. Съдружник сте, нали?

Толбът кимна и извади пакет цигари. После, като видя, че никой не пуши, си прибра обратно пакета в джоба. Той беше дори по-закръглен от Селито и сякаш доста време беше изминало откакто можеше да закопчава всичките си копчета на сакото около масивното си шкембе.

— Сега нека видим ти какво ще кажеш за това? — каза Райм. — Ами ако Хансен не е искал да убива Ед и Пърси, защото са били свидетели?

— Но защо тогава? — изненада се Пърси. Толбът попита:

— Искате да кажете, че е имал други причини? Например? Райм не отговори направо на въпроса му.

— Пърси ми каза, че Компанията ви от доста време не се справя много добре с финансите.

Толбът вдигна рамене.

— Трудно беше последните две години. Голяма е конкуренцията, появиха се много частни малки самолети. Постоянно се борим с тях. Пощенските служби също ни създават проблеми. Печалбите намаляха.

— Но все пак имате добър — как му се викаше на това, Фред? Оправяте си документацията и всичко е наред, нали? Парите идват. Каква беше думата, бе?

Делрей се изсмя дрезгаво.

— Приход, Линкълн.

— Значи имате добри приходи.

Толбът кимна.

— О, приходите никога не са спирали. Просто много повече от тях са похарчени, преди да сме ги взели.

— Какво ще кажеш за идеята, че Танцьорът е трябвало да убие Ед и Пърси, така че истинският убиец да може да купи Компанията с отстъпка?

— Коя Компания? Нашата? — намръщи се Пърси.

— Но защо му е на Хансен да го прави? — изхриптя отново Толбът.

Пърси прибави:

— Защо просто не дойде при нас с големия чек? Той никога дори не е разговарял с нас.

— Аз не казах Хансен — отбеляза Райм. — Въпросът, който зададох преди, беше „Какво ще кажете, ако Хансен не е искал да убие Пърси и Ед?“ Може някой друг да е искал смъртта им?