Джефри Дийвър - Танцьорът

— Как си могъл? — повтори глухо Пърси. — Защо? Защо?

Толбът се ядоса.

— Защото те обичах!

— Какво? — задъха се Пърси. Толбът продължи:

— Ти се изсмя, когато ти казах, че искам да се оженя за тебе.

— Рон, не. Аз…

— И после се върна при него. — Той изсумтя. — Ед Карни, най-красивият пилот изтребител. Топ Гън… Отнасяше се с тебе като с боклук, а ти все него искаше. Тогава… — Лицето му стана мораво от ярост. — Тогава… тогава загубих и последното нещо, което имах — приковаха ме към земята. Не можех повече да летя. Гледах ви как правите по стотици летателни часове на месец, докато за мене оставаше единствено да си седя на тъпото бюро и да прелиствам книжа. Всеки от вас имаше другия и на всичкото отгоре можеше и да лети… Нямате си и представа, какво значи да загубиш всичко, което си обичал. Въобще си нямате никаква представа!

Сакс и Селито го видяха как изведнъж се напрегна. Очакваха да направи нещо, но бяха погрешно преценили силата му. Щом Сакс пристъпи напред и разкопча кобура си, Толбът я подсече с единия си крак, тя загуби равновесие и той я захвърли към таблото с доказателства, разпилявайки микрофони и всякакви други уреди. Тя се блъсна в Мел Куупър, който също се залепи на стената. Толбът издърпа Глок-а от ръката й. Завъртя го към Селито и Делрей:

— Така, сега си хвърлете оръжията на пода. Хайде. Веднага!

— Стига толкова, каубой — обади се Делрей и завъртя очи към него. — Какво ще направиш? Ще отлетиш през прозореца? Няма къде да отидеш.

Той тикна пистолета в лицето на Делрей:

— Няма да повтарям.

В очите му се четеше отчаяние. Приличаше на притисната в ъгъла мечка. Агентите и полицаите пуснаха на земята оръжията си. Бел също остави двата си пистолета.

— Накъде води тази врата? — Той кимна към нея. Беше видял копоите на Елиополос пред къщата и знаеше, че оттам пътят му беше отрязан.

— Това е килер — бързо каза Райм. Толбът я отвори и видя асансьора.

— Шибаняк — изсъска той и насочи пистолета си към Райм.

— Не — изкрещя Сакс.

Толбът обърна оръжието си към нея.

— Рон — викна Пърси, — помисли си. Моля те…

Сакс, смутена, но невредима се изправи и се загледа в пистолетите на пода. Деляха ги три метра.

„Не, Сакс“, помисли си Райм. „Недей!“

Тя беше оцеляла при срещата си с най-гадния професионален убиец в цялата страна и сега не се канеше да се остави да я застреля някакъв си паникьосан аматьор.

Очите на Толбът се мятаха от Селито към Делрей и накрая към асансьора, в опит да реши какво да направи.

„Не, Сакс, недей.“

Райм се опитваше да й привлече вниманието, но очите й вече преценяваха ъгли и разстояния. Няма да успее навреме.

Селито каза:

— Дай да си поговорим, Толбът. Хайде, пусни пистолета на земята.

„Моля те, Сакс, недей… Ще те види. И ще стреля в главата — такива са аматьорите — и ще умреш.“

Тя се напрегна, вперила очи в Зиг-зауера на Делрей.

В момента, в който Толбът обърна поглед към асансьора, Сакс се хвърли напред и сграби пистолета на Делрей, претъркулвайки се. Толбът обаче я видя. Преди да успее да вдигне пистолета, той тикна Глок-а в лицето й. Очите му се присвиха и започна да обира мекия спусък.

— Не! — изкрещя Райм.

Изстрелът беше оглушителен. Прозорците се разтресоха, а соколите разпериха криле и се вдигнаха в небето.

Селито се метна към оръжието си. Вратата се отвори с трясък и хората на Елиополос се втурнаха вътре с извадени пистолети. Рон Толбът остана няколко секунди прав, въпреки мъничката симпатична червена дупчица на едното си слепоочие, после се завъртя и се свлече на пода.

— Боже мили — промълви Мел Куупър, стиснал една от торбичките за веществени доказателства, като гледаше смаяно собствения си дребен Смит-енд-Уесън, 38-и калибър, който Роланд Бел беше насочил изпод лакътя му. — О, Боже. — Инспекторът се беше промъкнал зад Куупър и беше измъкнал оръжието от кобура му на кръста. Изстрелът беше от нивото на хълбока на Куупър.

Сакс се изправи на крака и си взе Глок-а от ръката на Толбът. Хвана го за ръката да провери дали има пулс, но поклати глава.

Воят изпълни стаята и Пърси Клей падна на колене до трупа. Хлипайки, тя заудря с юмрук рамото на Толбът отново и отново. Известно време никой не се помръдна. След това Амелия Сакс и Роланд Бел тръгнаха към падналата на пода жена. Спряха и Сакс отстъпи. Тогава високият инспектор прегърна дребничката жена и я отведе от трупа на нейния приятел и враг.