Джефри Дийвър - Танцьорът

О,… Той кимна. Значи това било. Усмихна се. Каза:

— Така е, Сакс. През изминалите няколко дена много мислих за Клер. Излъгах те, когато ти казах, че не мисля за нея.

— Винаги, когато я споменаваше, просто си личеше, че още си влюбен в нея. Зная, че след нещастния случай, тя не те е виждала. Реших, че тя все още е отворена книга за тебе. Нещо като моите истории с Ник, след като ме напусна. Ти срещна Пърси и тя ти напомни за Клер. Ти разбра, че можеш отново да бъдеш с някого. С нея, искам да кажа. Не… не с мен. Ами давай тогава, това е животът.

— Сакс — започна той, — не от Пърси трябва да ме ревнуваш. Не тя те измести от леглото ми онази нощ.

— Ами?

— Танцьорът.

Тя си наля чашата догоре. Завъртя я и се загледа в бледата течност.

— Не разбирам.

— Онази нощ? — Той въздъхна. — Трябваше да тегля черта помежду ни, Сакс. Колкото и да не искам да си го призная, аз съм твърде близо до теб. Ако ще продължаваме да работим заедно, тази стена трябва да стане още по-висока. Как не разбираш? Не мога да бъда толкова близо до теб и в същото време да те изпращам на места, където може да ти се случи нещо лошо. Не мога да си позволя да се случи отново.

— Отново? — Тя се намръщи, после изведнъж лицето й се промени, беше разбрала.

Ех, ех, това си е моята Амелия, помисли си той. Перфектна криминалистка. Супер стрелец. А умът й така сече, хитра е за две лисици.

— О, не, Линкълн, Клер е била…

Той закима.

— Тя беше техникът, когото изпратих да огледа местопрестъплението на Уолстрийт, след удара на Танцьора. Тя беше тази, която се бе протегнала към кошчето и вдигнала онази хартия, дето взриви бомбата.

Значи ето защо той беше така обсебен от идеята да хване този човек. Ето защо толкова настояваше да говори с убиеца. Просто е искал да хване онзи, който бе убил любовта му. Искал е да знае всичко за него.

Но това беше отмъщение, чисто и просто отмъщение. Когато Лон Селито — който е знаел за Клер — се чудеше дали не е по-добре Пърси и Брит да напуснат града, тогава той беше попитал Райм дали не позволява на чувствата си да се намесват в случая.

Ами да, така си беше. Но Линкълн Райм въпреки всеобхватния застой в личния си живот беше точно толкова хищник, колкото и соколите, които кацаха на перваза на прозореца му. Всеки криминалист е такъв. Щом надуши плячката си. нямаше какво да го спре.

— Така че това е, Сакс. Няма нищо общо с Пърси Клей. А щом исках да прекараш нощта — да прекарваш всяка нощ -не можех да рискувам да те обичам повече, отколкото вече те обичах.

Беше толкова удивително — дори смущаващо — за Линкълн Райм да води този разговор. След нещастния случай той си беше решил, че дъбовата греда, която му беше прекършила гръбнака, в действителност беше нанесла най-ужасната си вреда върху сърцето му, като беше убила всяко чувство в него. Способностите му да обича и да се оставя да бъде обичан според него бяха също така прекъснати, както и тънката нишка гръбначен мозък. Всичко това беше до онази нощ, когато се беше сближил със Сакс. Тогава той беше разбрал колко много се беше лъгал.

— Разбираш ме, нали, Амелия? — прошепна той.

— Нека си говорим само по фамилии — каза тя и усмихната се приближи до леглото му.

Наведе се и го целуна по устата. Той се отдръпна и притисна глава към възглавницата си, после отвърна на целувката й.

— Не, не — дърпаше се тя. Но той още веднъж я целуна страстно.

Чантата й падна на пода. Якето й и часовникът се смотаха върху нощното шкафче, последвани от последния от модните й атрибути — нейния Глок 9.

Целунаха се отново.

Сега той се дръпна.

— Сакс… Много е рисковано.

— На тоя свят няма нищо сигурно — отвърна му тя и погледите им се срещнаха. После тя стана и се отправи към ключа на лампата.

— Чакай — спря я той.

Тя се обърна. Дългата й червена коса беше паднала върху лицето й, закривайки едното й око.

Райм се доближи до един микрофон, увиснал над леглото му, и каза:

— Изгаси светлините. Стаята потъна в тъмнина.

© 1988 Джефри Дийвър

© Атанас Найденов, превод от английски

Jeffery Deaver

The Coffin Dancer, 1988

Източник: http://bezmonitor.com

(c) 1998 by Jeffery Deaver

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2028]

Последна редакция: 2006-08-05 19:50:53

Уред, който показва височината над морското равнище. Основната му част е анероиден барометър, тоест височината се отчита по атмосферното налягане. Поставя се най-често в самолети.

Един възел е равен на 1,85 км/ч, тоест скоростта е около 333 км/ч.