Джефри Дийвър - Танцьорът

Тя се прицели към отблясъка на стъклото, отдалечено на цяло футболно игрище от нея.

По лицето й потече пот и влага от утринната мъгла.

Дишай, дишай.

Не бързай.

Изчакай…

През гърба, ръцете и китките й премина наелектризираща тръпка. Тя се насили да овладее паниката си.

Дишай…

Ослушвай се, ослушвай се.

Дишай…

Сега!

Тя се извъртя и падна на колене в момента, в който пушката, която се подаваше от храстите на близката гора, изтрещя. Куршумът разцепи въздуха точно над главата й.

Сега Сакс се озова право срещу лицето на слисания Джоуди. Пушката все още беше опряна на бузата му. Той беше разбрал, че не бе успял да я заблуди. Че тя беше разкрила тактиката му. Беше разбрала, че след няколкото изстрела откъм езерото той беше завлякъл единия от мъртвите маршали на хълма, после го беше подпрял с пушка в ръце, за да ги държи на място, докато самият той изтича по пътя и им излезе в гръб.

Измама…

Цяла секунда никой от двамата не помръдна.

Не се усещаше дори повей на въздуха. Парцаливите късове мъгла бяха застанали неподвижно, не трепваше нито стръкче трева.

Слаба усмивка премина през лицето на Сакс, докато вдигаше пистолета си.

Изведнъж той трескаво дръпна затвора, изхвърли празната гилза и зареди нов патрон. Щом вдигна пушката и я опря на бузата си, Сакс стреля. Два пъти.

И двата изстрела попаднаха в целта. Той политна назад, а пушката му се издигна право нагоре във въздуха като палка на мажоретка.

— Стой при нея, инспекторе — викна Сакс към Бел и хукна напред. Беше паднал на тревата, по гръб.

Единият от куршумите й го беше ударил в рамото. Другият беше минал през стъклата на оптиката му и беше набил метални и стъклени парчета по цялото му лице, преминавайки през дясното око. Главата му беше в кръв.

Вдигна миниатюрния си пистолет и обра мекия спусък. Натисна цевта в слепоочието му. Претърси го. От джоба му извади един Глок и дълъг оксидиран нож. Нямаше други оръжия.

— Готово — викна тя.

Изправи се и извади белезниците си от калъфа на колана си. Танцьорът се закашля, изплю се и изтри кръвта от здравото си око. После вдигна глава и огледа поляната. Видя Пърси Клей, която бавно се надигна от тревата и впи очи в него.

Джоуди сякаш потръпна, докато я гледаше. Закашля се отново и изстена болезнено. Успя да стресне Сакс, като стрелна здравата си ръка към крака й. Беше ранен лошо — може би дори смъртоносно — и силите го напускаха. Но въпреки това се опита да я нападне. Странна реакция — все едно да сриташ разярен пекинез от пътя си.

Тя направи крачка назад, насочила оръжието си право към гърдите му.

Амелия Сакс вече не представляваше интерес за Танцуващия с трупове. Изглежда, не го трогваха дори ужасните му рани, нито пък разкъсващата болка, която вероятно изпитваше. В главата му съществуваше само една мисъл. С нечовешко усилие на волята той се претърколи по корем. Стенещ и забил нокти в калта започна да пълзи бавно към жената, която го бяха наели да убие.

Бел се изправи до Сакс. Тя му подаде Глок-а и двамата насочиха оръжията си към Танцьора. Вече беше толкова лесно да го спрат — или да го убият. Но и двамата бяха втренчили смаяни погледи в нещастника, който беше така погълнат от задачата си, че сякаш дори не забелязваше, че рамото и лицето му бяха почти напълно раздробени.

Той пропълзя още няколко метра, като се поспря само колкото да вземе един камък с размерите на грейпфрут. После продължи да пълзи към жертвата си. Без да каже дума, потънал в пот и кръв, с грозно разкривено от агонията лице. Дори Пърси, която имаше толкова причини да мрази този човек и просто да изтръгне от ръцете на Сакс пистолета и да довърши убиеца, дори тя стоеше хипнотизирана от безнадеждните му усилия да довърши започнатото.

— Стига толкова — каза накрая Сакс. Взе камъка му и го захвърли.

— Не — задъха се той. — Не… Тя му сложи белезниците.

От устата на Танцьора се отдели страховит стон. Може би от болката, която изпитваше, но по-вероятно беше да извира от непоносимото чувство за загуба и провал. После главата му падна безсилно на земята.

Повече не се помръдна. Тримата стояха около него и безмълвно гледаха как кръвта му попиваше в тревата и невинните минзухари. Скоро сърцераздирателните викове на гмуркача се стопиха в оглушителното свистене на перките на хеликоптера, снишаващ се над гората. Сакс погледна Пърси и видя как тя незабавно забрави за човека, причинил й толкова много нещастия. Пилотката вече гледаше с нямо възхищение как тежкото въздухоплавателно средство леко се плъзна по рядката мъгла и чевръсто кацна върху тревата.