Джефри Дийвър - Танцьорът

И всичко това, заради една-единствена нейна грешка — случката на летището, това че тя беше решила да се скрие, вместо да стреля. И какво от това, дреболия, би казал всеки друг, но не и тя. Но как беше поговорката? „Един глупак като хвърли камък в езерото, после цяла дузина мъдреци не могат го избистри.“ И ето в какво се беше превърнал животът на Райм, само защото парче дърво беше паднало и му бе строшило някакъв кокал. По същият начин и животът на Сакс беше загубил своя смисъл в момента, в който тя се беше проявила като страхливка. Но, за разлика от Райм, тя можеше — той вярваше в това — да поправи станалото.

О, Сакс, да знаеш как ме боли да ти сторя това, но нямам избор. Той се обърна към Елиополос:

— Добре, но ще трябва да направите още нещо в замяна.

— И какво ако не го направя? — присмя се оня.

— Няма да ви кажа къде е Пърси — простичко обясни Райм. — Само ние знаем къде се намира тя.

Лицето на Елиополос, вече не така зачервено от скорошния туш в световното по бокс, впери леден поглед в Райм.

— Какво искаш?

Райм пое дълбоко въздух.

— Танцьорът показва известен интерес към стрелба по хората, които го преследват. Щом се каните да охранявате Пърси, бих желал да поставите под охрана и главния съдебен следовател по делото.

— Тоест, тебе? — попита прокурора. — Не, Амелия Сакс — отвърна Райм.

— Райм, не — опита се да протестира тя и се намръщи. Амелия Сакс беше бясна… А аз се каня да му я поднеса на тепсия в неговата зона на поражение. Той й махна да се приближи.

— Искам да остана тук — каза тя. — Искам да го пипна.

Райм зашепна:

— О, не се притеснявай за това, Сакс. Той ще те намери. Мел и аз ще се опитаме да открием коя е новата му самоличност. Но при първата му крачка към Лонг Айлънд искам да се прибереш на топло. Там, заедно с Пърси. Ти си единствената, която го разбира. Е, ти и аз. А пък на мен докторите ми казаха, че известно време няма да мога да си служа с пистолет.

— Ами, ако вземе и се върне тук…

— Не вярвам. Както се очертава, това му е първата рибка, на която май ще й се размине, а на него това хич не му се харесва. Той ще търси Пърси. Вбесен е. Сигурен съм.

Тя поспори още малко, накрая кимна.

— Така — обади се Елиополос, — вие значи също идвате с нас. Долу ни чака фургон.

Райм викна:

— Сакс?

Тя се спря. Елиополос се обърна:

— Наистина нямаме време.

— След минутка идвам.

— Нямаме време за празни разговори, колежке.

— Казах, минутка. — Тя без усилие спечели конкурса по продължително гледане очи в очи, след което Елиополос и охраната му поведоха Джоуди надолу по стълбите.

— Чакай — сепна се дребният насред коридора за навън. Върна се горе, сграби си скъпоценната книга и затрополи обратно.

— Сакс…

Мислеше да й каже нещо от сорта за излишния героизъм, за Джери Банкс или за това, че е твърде сурова към себе си.

За това да остави мъртвите и да си гледа живота…

Но после му дойде наум, че съвети за предпазливост или други окуражителни приказки биха били чисто празнословие.

Така че той реши да бъде просто:

— Стреляй първа.

Тя положи лявата си ръка върху неговата дясна. Той затвори очи и положи неимоверни усилия да почувства допира на кожата й върху своята. Почти си повярва, че успя, поне с безименния си пръст.

Вдигна поглед към нея. Тя му каза:

— А пък ти гледай винаги да има някой покрай тебе, нали? — И кимна към Селито и Делрей.

След това на вратата се показа един медицински работник, явно от бърза помощ, който огледа внимателно стаята, Райм, апаратурата и красивата полицайка. На лицето му се изписа съвсем ясно въпроса: „Какво, по дяволите, търся аз тука?“

— На някой от вас да му трябва един труп? — реши се накрая той.

— Да, на мен ми трябва — ревна Райм. — Бързо, внесете го! Дайте го насам!

Фургонът мина през огромна порта и се отправи по една тясна алея. Беше сякаш цяла миля дълга.

— Ако това им е алеята — измърмори Роланд Бел, — май ще дочакам да им видя къщата.

Двамата с Амелия Сакс подбраха Джоуди, който дразнеше всички, като непрекъснато шаваше насам-натам, а голямата му бронежилетка току дрънваше като се блъснеше някъде. Той все надничаше зад сенки и тъмни врати или пък докато се возеха, се взираше във всички минаващи коли. Зад тях вървяха двама от 32-Е, въоръжени с автомати. Пърси Клей беше седнала на седалката до шофьора. Още когато я взеха от летище Ла Гуардия и тръгнаха към окръг Съфолк, Сакс беше направо шокирана от вида на тази жена.