Джефри Дийвър - Танцьорът

— На борда има бомба, може да избухне всеки момент. В двигателя е. Не се приближавайте.

Единият от пистолетите беше в ръката му и той трескаво оглеждаше тълпата хора, наобиколили самолета. По едно време на Пърси й мина през ума, че той сигурно се е чалнал от работата си. Вече не мислеше така.

Спряха се на около стотина метра от самолета. Фургонът на бомбения отряд на Денвър спря до тях. Бел им махна.

Един твърде висок полицай, който повече приличаше на каубой, скочи от колата и тръгна към тях. Двамата си извадиха лъскавите значки и Бел му каза къде според него беше бомбата.

— Значи — каза Денвърското ченге, — не сте сигурни, че има бомба?

— Не. Но деветдесет процента има.

Точно тогава се разнесе оглушителен трясък. Всички, с изключение на Пърси и Бел, се проснаха на земята, тъй като опашката на самолета се отцепи и лумна в оранжеви пламъци. Във въздуха се разлетяха едри късове горящ метал.

— О — въздъхна Пърси и неволно вдигна ръка към устата си.

В резервоарите, разбира се, нямаше никакво гориво, но вътрешността на самолета — седалки, кабели и жици, килимът, пластмасовите проводи и скъпоценната стока горяха с огромни пламъци. Пожарните изчакаха удобен момент да се приближат и заляха съсипания метален корпус със снежнобели струи, които вече изглеждаха безсмислени.

Час 42 от 45

Минаваше три сутринта, отбеляза Райм. Пърси Клей летеше обратно към източното крайбрежие, този път с реактивен самолет на ФБР. Само след няколко часа тя трябваше да се подготви да се яви пред Голямото жури.

Райм все още нямаше представа кой е Танцуващия с трупове, нито какво беше намислил или какъв образ приемаше точно в този момент.

Телефонът на Селито изчурулика. Той го вдигна и се заслуша. Лицето му се разкриви.

— Господи. Танцьорът току-що е разпрал още някой. Открили са още един труп — напълно обезобразен — в един тунел, в Сентръл парк. Близо до Пето авеню.

— Напълно обезобразен ли?

— Направо го е окастрил, поне така ми казаха. Отрязал му е ръцете, извадил е зъбите, долната челюст и му е съблякъл дрехите. Трупът е на бял мъж. Млад. На двадесет-тридесет години. — Инспекторът се заслуша. — Не е скитник. Чист е, в добра форма. Атлетично тяло. Хауман смята, че е някой от тия, юпитата от Ийст Сайд.

— Добре — каза Райм. — Докарайте го тук. Искам да го прегледам.

— Трупът ли?

— Точно така, трупът.

— Ами, добре.

— Значи Танцьорът е сменил самоличността си — размишляваше на глас Райм. Беше ядосан. — Ами какво, по дяволите, значи този труп? Още не знаем как ще ни нападне следващия път?

Райм въздъхна и погледна през прозореца. После се обърна към Делрей:

— В коя охранявана къща ще ги тикнеш?

— Обмислям още — отвърна дългият агент. — Струва ми се…

— В нашата — обади се нов глас.

И двамата едновременно погледнаха към огромния мъж, запълнил вратата.

— В нашата охранявана къща — повтори Реджи Елиополос. — Ще арестуваме свидетелите.

— Не и докато не ми покажете… — започна Райм. Прокурорът размаха лист хартия пред Райм и макар че той не можа да прочете нищо върху нея, всички знаеха, че заповедта за арестуването на свидетели ще бъде напълно валидна.

— Това хич не е добра идея — каза Райм.

— Мисля, че е по-добра от вашите, благодарение на които вие сякаш се опитвате да убиете и последния ни останал жив свидетел.

Сакс ядосана пристъпи напред, но Райм поклати глава.

— Повярвайте ми — опита се да обясни Райм. — Танцьорът ще се досети, че се каните да ги арестувате. Може би вече се е досетил. Дори — прибави злокобно той, — може да разчита точно на това.

— Ако може да чете мисли.

— Райм кимна с глава:

— Бързо схващате.

Елиополос се изскиска. Огледа стаята и забеляза Джоуди.

— А вие сте Джоузеф Д’Орфио, така ли?

Дребният човечец вдигна поглед.