Джефри Дийвър - Танцьорът

— Аз… да.

— Вие също сте арестуван.

— Хей, почакайте, на мен ми казаха, че като си взема парите, ще мога…

— Това няма нищо общо с наградата ти. Щом си я заслужил, ще си я вземеш. Ние просто ще те затворим, за да сме сигурни, че нищо няма да ти се случи докато Голямото жури се събере утре сутрин.

— Голямото жури! Никой нищо не ми е казвал за свидетелстване!

— Е — каза Елиополос, — ти все пак си материален свидетел. — После кимна към Райм. — Той може да е решил да убие някой от другите важни свидетели. Ние образуваме следствие срещу човека, който го е наел. Така биха постъпили повечето колеги.

— Но аз няма да свидетелствам.

— Тогава ще ти се наложи да излежаваш присъда за неуважение на съда. Хващам се на бас, че знаеш, в каква безопасност ще бъдеш там.

Дребният човек се опита да изрази яд, но страхът му потуши подобни чувства. Лицето му се разкриви.

— О, Господи.

— Едва ли ще успеете да ги опазите — обърна се Райм към Елиополос. — Ние го познаваме. Оставете свидетелите на нас.

— О, да, Райм също — Елиополос се завъртя към него. — Заради инцидента със самолета ви обвинявам в неправомерна намеса в криминално разследване.

— Кой си ти бе, шибаняк? — не издържа Селито.

— Кой точно шибаняк съм ли? Най-важният — сряза го невъзмутимо оня. — Този човек за малко не провали цялото следствие, като й позволи да лети със самолета си. Заповедта за арестуване важи за понеделник. Лично аз ще наблюдавам хода на следствието и на делото. Той…

Райм меко каза:

— Знаете ли, той беше тук.

Помощник-държавният прокурор изведнъж млъкна.

След малко попита:

— Кой?

Макар много добре да знаеше за кого става дума.

— Беше точно срещу онзи прозорец, само че от външната страна. И то само преди час. Беше насочил снайпер, зареден с патрони дум-дум точно към тая стая. Очите на Райм се впиха в пода. — Дори може би точно към мястото, където вие стоите в момента.

Макар че за нищо на света Елиополос не би отстъпил, все пак хвърли бърз поглед към прозореца. Просто да се увери, че щорите бяха спуснати.

— Защо…?

Райм довърши изречението му:

— … не е стрелял ли? Защото му е хрумнала по-добра идея.

— И каква е тя?

— А, ей това е въпросът с награда един милион долара. Всичко, което знаем е, че е убил още един човек — млад мъж в Сентръл парк — и го е съблякъл гол. Обезобразил е напълно тялото, то не подлежи въобще на идентификация и най-вероятно е приел неговата самоличност. Дори за минута не се съмнявам, че той е знаел, че бомбата му няма да убие Пърси. Сега обаче той ще се върне, за да си довърши работата. И като капак на всичко, ще те направи свой съучастник.

— Та той дори не знае, че съществувам.

— Е, щом така ти изнася да мислиш.

— Господи, Реджи — избухна Делрей. — Съвсем ли не включваш картинката?

— Не ме наричай така.

Сакс се намеси:

— Как може да не го проумявате? Вие никога през живота си не сте се изправяли срещу такъв като него.

Като не отделяше очите си от нея, Елиополос се обърна към Селито:

— Вие, градските полицаи, явно си знаете добре работата. А що се отнася до федералните или нашите хора — всяка жаба да си знае гьола, така ли?

Райм избухна:

— Вие сте кръгъл идиот, ако си мислите, че си имате работа с някой уличен гангстер или бивш мафиот. Никой не може да се скрие от него, това си го набийте в кухата глава. Единственият начин е да го спрем.

— Да, Райм, това беше бойният ти вик през цялото време. Е, ние пък не се каним да жертваме повече честни полицаи, само защото на тебе ти става, когато преследваш негодника, убил двама от твоите техници преди пет години. При положение, че въобще ти става…

Елиополос, доста грамаден мъж, беше направо сащисан от факта, че в следващия момент лежеше и се превиваше на пода, мъчейки се да си поеме въздух. Когато най-после успя, вдигна очи и видя пурпурното лице на лейтенант Селито и юмрукът му, дръпнат назад и прилепен за тялото, готов отново за действие.

— Направете го, не се колебайте, лейтенант — изхриптя прокурорът, — и ви обещавам слънце на квадратчета само след половин час.

— Лон — обади се Райм, — тури му пепел, зарежи го тоя…

Инспекторът се поуспокои, изгледа още веднъж мръсно прокурора и се отдръпна. Елиополос се изправи.

Обидата не го беше засегнала. Той дори не мислеше за Елиополос. Нито пък за Танцьора, ако трябваше да бъде честен. Преди малко случайно беше засякъл погледа на Сакс и в него беше видял празнота и отчаяние. Той се досещаше какви бяха чувствата й в момента: отчаяние, че й отнемат плячката. Елиополос просто й отмъкваше шанса да пипне Танцьора. Подобно на отношенията й с Линкълн Райм, убиецът се беше превърнал в черния смисъл на живота й.