Джефри Дийвър - Танцьорът

— На Лир 35 А? Нямам представа.

Пърси беше летяла на планера Швайцер 2–32. Първият прототип е бил създаден през 1962 година и оттогава е станал еталон за безмоторни самолети. Притежаваше фантастичния наклон при спускане от четиридесет метра за минута. Тежеше около 650 килограма. Лир-ът беше 700. Но това нямаше значение, той ще може да планира, всеки самолет може да планира. Тя си спомни един инцидент със 767-ица на Канадските авиолинии преди няколко години — пилотите още го обсъждаха помежду си. Тежкият турбореактивен пътнически самолет останал без гориво във въздуха. Грешката била колкото на екипажа, толкова и на компютрите. И двата двигателя изгаснали на височина 13 600 метра и самолетът се превърнал в 143-тонен планер. В крайна сметка се беше приземил по корем, но без нито една човешка жертва.

— Ами, нека помислим. Какъв би бил наклонът на спускане без двигателите?

— Ами мисля, че ще можем да го задържим на 692. Което означава почти вертикално падане при около тридесет мили за час.

— Сега, да изчислим кога ще издъхнем, ако изгорим гориво, за да се качим на 16 500 метра?

— 16 500? — попита Брад смаян.

— Точно така.

Пръстите му заиграха по бутоните.

— Максималното ни изкачване е 1294 метра за минута; тука ще отиде повечето гориво, но след 10 500-ия метър, ще бъде далеч по-лесно. Ако намалим мощността…

— Да угасим единия двигател?

— Да, никакъв проблем. Той продължи да изчислява.

— При това положение на нещата горивото ни ще свърши на осемдесет и три мили от Денвър. Но за сметка на това пък ще сме набрали височина.

Пърси Клей, която винаги имаше шестици по математика и можеше да смята бързо и без калкулатор, сега само възприемаше числата, които прелитаха пред очите й. Гасим двигателя на 16 500, наклон при спускане 692… Можеха да стигнат до осемдесет мили преди Денвър. А ако ветровете бяха благосклонни — и повече.

Брад с помощта на калкулатора и бързината на пръстите си достигна до същия извод.

— Във всеки случай ще сме по-близо. „Помогни си сам, че и Господ да ти помогне.“ Тя заговори в микрофона си:

— Чикаго център. Лир „Фокстрот Браво“. Нужно ни е незабавно разрешение за височина 16 500 метра.

Понякога трябва да се поемат всички рискове.

— Ъ-ъъ. Повторете „Фокстрот Браво“.

— Трябва да се изкачим на тази височина. 16 500 метра.

Гласът на диспечера отново заговори:

— „Фокстрот Браво“, вие нали сте Лир, три, пет, А?

— Точно така.

— Максималният ви таван е 13 500 метра.

— Това и ние го знаем, но ни трябва голяма височина.

— Проверявани ли са ви скоро уплътненията?

Това бяха уплътненията на врати и прозорци срещу високото налягане. Това, което предпазваше самолета от експлозия.

— С тях нямаме проблеми — отвърна тя, като без да иска забрави да спомене, че „Фокстрот Браво“ беше целият надупчен от куршуми и само преди няколко часа беше сглобен набързо.

От Контрол на въздухоплаването отговориха: — Разбрано, имате разрешение за 16 500 метра „Фокстрот Браво“.

Тогава Пърси каза нещо, което много малко пилоти в света бяха изричали:

— Разбрано, качвам се от 3000 на 16 500 метра. Тя изкомандва:

— Мощност на осемдесет и осем процента. Съобщавай изкачването и височината при 12 000, 15 000 и 16 500 метра.

— Разбрано — хладно отговори Брад.

Тя завъртя самолета и започна да се изкачва. Летяха право нагоре. Всичките звезди на вечерта… Десет минути по-късно Брад извика:

— 16 500 метра.

Застанаха в хоризонтална позиция. На Пърси й се струваше, че чува как скърцат шевовете на самолета. Успя да си възстанови вътрешното състояние. Ако само гръмнеше прозорецът, дето го беше сменил Рон, или някое от уплътненията не издържеше на налягането — ако това не взривеше самолета — за около пет секунди липсата на кислород щеше да ги изпотръшка всичките. Дори да си бяха сложили маски, разликата в наляганията щеше да накара кръвта им да закипи.

— Пусни малко повече кислород. Увеличи налягането като при три хиляди метра.

— Налягане при три хиляди метра — повтори Брад. Това поне щеше да премахне част от ужасната болка върху крехкия човешки череп.

— Добра идея — обади се Брад. — Как ти дойде наум? Маймунски способности…

— Де да зная — отвърна тя. — Така, сега да му отнемем дажбата на двигател две. Затвори дросела, изключи смукача.

— Затворен, изключен — повтори като ехо Брад.

— Изключи горивните помпи, угаси запалването.

— Помпите изключени, запалването угасено.

Тя усети как самолетът леко се разтресе, щом изчезна движещата сила отляво. Пърси се опита да компенсира отклонението от курса, като леко бутна управляващите тримери, от което нямаше кой знае каква полза. Тъй като турбините бяха поставени в опашната част на самолета, а не по крилата, изгасянето на единия двигател не се отрази осезаемо върху стабилността на самолета.