Джефри Дийвър - Танцьорът

— Линкълн, току-що говорих с хората от бомбения отряд на Бюрото. Проверили са в списъка на видовете експлозиви. Казаха, че вероятно са намерили нещо подобно на ония парченца латекс.

— Какво казаха, че е?

Куупър послуша още няколко секунди.

— Казват, че едва ли е някакъв вид гума, но че доста приличал на един материал, използван при направата на височинни детонатори. Значи това е латексов балон, пълен с въздух. Разширява се, когато самолетът набира височина, тъй като при големите височини налягането е ниско. На определена височина балончето натиска пластинка от едната страна на бомбата. Веригата се затваря и бомбата избухва.

— Да де, но онази бомба си имаше таймер.

— Не зная, просто ми обясняваха откъде може да е латексът.

Райм се загледа в найлоновите торбички с останките от бомбата. Очите му се спряха на таймера и той си помисли: „Но защо пък е в идеално състояние?“

Защото може да е бил монтиран зад стоманен лист.

Но пък Танцьорът е можел да го постави където и да е. Просто го лепва за пластичния взрив, който би го разпрашил при експлозията. Да оставиш непокътнат часовника на пръв поглед си беше нормална небрежност. Сега обаче той се замисли.

— Кажи им, че самолетът се е взривил, докато се е спускал — каза Сакс.

Куупър предаде думите й и замълча отново. После докладва:

— Казва, че това може да е било просто за разнообразие на конструкцията. Докато самолетът набира височина, разширилият се балон натиска превключвател, който извежда бомбата; после, когато се спуска, балонът се свива и затваря веригата, което взривява бомбата.

Райм прошепна:

— Таймерът е фалшив! Сложил го е зад стоманен лист, за да е сигурен, че взривът няма да го унищожи. За да ни заблуди, че това е бомба с часовников механизъм, а не височинна бомба. На каква височина беше Карни, когато експлодира самолетът му?

Селито запрелиства доклада по случая.

— Тъкмо се е спускал от хиляда и петстотин метра.

— Значи, когато е излетял от Мамаронек, той е задействал бомбата, а после, когато се е спускал над Чикаго, я е взривил — направи заключението Райм.

— Защо пък когато се е спускал? — попита инспекторът. — За да може самолетът да бъде на колкото се може по-голямо разстояние. — предположи Сакс.

— Точно така — обади се Райм. — Така Танцьорът ще има достатъчно време да се измъкне от летището преди взрива.

— Но — продължи Селито, — защо му е било да си прави целия този труд да ни заблуждава с този или онзи вид бомба?

Райм погледна към Сакс и видя, че тя се беше сетила за отговора, точно толкова бързо, колкото и той.

— О, не! — извика тя.

Селито все още не беше загрял.

— Какво?

— Защото днес бомбеният отряд претърси самолета на Пърси за бомба с часовников механизъм, а не височинна. Търсеха тик-такането на таймера.

— Което означава — изстреля Райм, — че Пърси и Бел в момента летят с височинна бомба на борда.

— Наклон на спускане четиристотин метра за минута — припя изпълнително Брад.

Пърси леко отпусна назад рога и намали спускането. Току-що бяха преминали през 1650 метра.

Тогава тя го чу.

Някакъв странен чуруликащ звук. Никога преди това не беше чувала подобно нещо в самолета си. Приличаше на предупредителен звънец, но който звънеше много от далече. Пърси огледа контролното табло, но не видя нито една червена светлина. Онова изчурулика отново.

— 1590 метра — обади се Брад. — Какъв е този звук?

Изведнъж чуруликането млъкна.

Пърси вдигна рамене.

След секунда, иззад нея се разнесе вик:

— Вдигай нагоре! Набери височина! Веднага!

На бузата си усети горещият дъх на Роланд Бел. Беше седнал непосредствено до нея, прегънал се на две. Размахваше клетъчния си телефон.

— Какво става?

— В самолета има бомба! Височинна бомба. Ще се взриви, когато стигнем хиляда и петстотин метра.

— Но ние сме над…

— Зная! Вдигай! Нагоре! Пърси извика:

— Увеличи мощността, деветдесет и осем процента. Докладвай височината.

Без повече колебания Брад тикна плъзгача напред. Пърси наклони Лир-а за десет градусов завой. Бел се опита да си седне на седалката, но с трясък се стовари на пода.

Брад докладва:

— 1560, 1530.., 1560, 1590, 1620… 1740, 1800 метра. За всичките си години, които беше прекарала във въздуха, Пърси никога не беше съобщавала за спешен случай. Веднъж беше обявила „пан-пан“ — което означаваше, че едно объркано ято пеликани беше решило да извърши масово самоубийство, като се натика в двигател номер две и запуши напълно турбината. Но днес тя за пръв път в живота и кариерата си изрече думите: