Джефри Дийвър - Милост

— Нарушение?

— … на ясното нареждане, че всяко преместване на пациенти от Отделение 403 трябва да бъде одобрено от директора, преди те да бъдат подложени на групова или извънболнична терапия.

Нареждания, да, съгласи се асистентът, но всъщност такива нямаше, нали? Би трябвало да има, да, но в момента нямаше.

— Препоръката — отвърна раздразнено Адлър. — Не си ли спомняш? Препоръката от 1978 година.

Гримс погледна през прозореца. Адлър имаше предвид една препоръка, изискваща директорът да бъде уведомен, преди криминално проявени пациенти да се местят в отделения със средно и ниско ниво на охрана, дори и временно — ако например душовете в Отделение Е са развалени. Въпреки че това беше правило, то се спазваше само от (Гримс си позволи тази диагноза) „най-спечените“ лекари.

— Това изглежда малко…

Сега асистентът не успя да намери подходящите думи.

— И ми донеси едно копие. Какво има?

— Аз просто… Проблемът не е просто в достъпа, нали?

— Добре, къде е проблемът? — изсумтя подигравателно Адлър и това едва не накара Гримс да го нарече надут глупак, което щеше да доведе до уволнението му.

— Колер провежда психотерапия. Това е накарало Хрубек да избяга. Това ще му изкопае гроба.

Хитра идея, замисли се Адлър. Допускането на Хрубек в района на моргата беше преди всичко грешка на санитарите. Те не бяха забелязали скритите му хапчета и се бяха отнесли небрежно с трупа на Калахан. Грехът на Колер обаче, както изтъкваше Гримс, бе значително по-сериозен. Той по някакъв начин бе събудил желанието на Хрубек да избяга. Средствата бяха много важни. Тези фантазии сигурно бяха заровени много дълбоко в съзнанието на Хрубек — или по-скоро потиснати благодарение на лечението. Кой каквото ще да казва, но опитите при плъхове с електричество и храна са красноречив пример. Ами да, да погледнем само младия Гримс…

Все пак, размишляваше директорът на болницата, обясняването на грешките на Колер пред обикновените хора щеше да се окаже трудно — ако Хрубек намушка някой полицай или изнасили момиче, простите хора щяха да искат прости отговори. Той благодари на Гримс за остроумната идея и добави:

— Нека все пак да спрем вниманието върху безпрепятствения достъп. Докато се разберат нещата, Колер ще бъде изкупителна жертва за всички и няма да е толкова важно какво точно е направил.

И асистентът му, доволен от похвалата, веднага кимна.

— И не изпадай в прекалени подробности. Да се съсредоточим върху фактите. Кажи, че заради програмата на Колер Хрубек е имал безпрепятствен достъп до хладилната стая, моргата и товарната рампа. Никой друг криминално проявен от Отделение 403 няма такъв достъп. Това е вярно, нали?

Да, Гримс го потвърди.

— Ако не беше включен в програмата, той никога нямаше да избяга. Sine qua non.

— Така ли да кажа?

— Е, не точно „sine qua non“, разбира се. Знаеш какво имам предвид, нали? Виждаш ли общата картина? И не споменавай името на Колер. Поне не в началото. Старай се да изглеждаш загрижен за… нали знаеш?

— Репутацията му?

— Добре. Да, за репутацията му.

Единственият работещ механик тази вечер беше в Роунвил, на около трийсет и четири километра на запад по шосе № 236. Той се подсмихна и отговори, че има аварийна кола, но докато намери някого и той пристигне в Рижтън, щели да минат поне четири-пет часа.

— Вече получихме три обаждания само от тази част на окръга, а хората ми отидоха да вземат някаква катастрофирала кола от главния път в Пътнам Вали. Има ранени. Голяма бъркотия. Адска нощ. Просто адска нощ. И така, да ви запиша ли?

— Не, благодаря — отвърна Лиз и затвори.

След това се обади в риджтънското шерифство.

— Добър вечер, госпожо Ачисън — поздрави я с уважение диспечерката.

Дъщеря й беше в класа на Лиз; родителите се обръщаха към нея официално, като учениците.

— Как понасяте бурята тази нощ? Сериозна работа, а?

— Справяме се. Кажи, Пег, Стан наблизо ли е?

— Не, тук няма жива душа. Всички са навън. Дори Фред Бъртхолдър, той е пипнал грип, не го пожелавам на никого. Рок концертът не е отменен, както трябваше да направят. Можете ли да повярвате? Толкова много младежи са заседнали по пътищата. Страшна бъркотия.

— Някакви новини за Хрубек от Марсденската болница?

— Кой е този?

— Избягалият тази нощ.

— О, той ли? Стан се обади в щатската полиция точно преди да излезе. Прехвърлил се в Масачузетс.

— Хрубек? В Масачузетс?

— Да.

— Сигурна ли си?

— Проследили го до границата на щата и се наложило нашите хора да се откажат от преследването. Оставили го на масачузетската полиция. Тамошните момчета са големи специалисти в издирването на бегълци, въпреки че нямат никакво чувство за хумор. Така казва Стан.