Джефри Дийвър - Милост

— „Одобрихме предварителна сума от 1,7 милиона долара, която да покрие финансовите ви нужди през първата година на програмата ви. Средствата ще бъдат отпуснати на държавната система за психично здраве, за да се избегне необходимостта от публично обсъждане.“

Спря, за да вземе следващия лист, при което Адлър повтори „избегне“ с такъв глас, сякаш тази дума се беше превърнала във фиксидея. Гримс зачете последния параграф:

— „Това писмо потвърждава одобрението на проекта ви от Съвета на лекарите към Щатското управление за психично здраве след разглеждане на материалите по шестте случая, на които се основава програмата ви (Алънтън, Грош, Хрубек, Макмилан, Грийн, Ивенески). Представители на съвета ще се свържат лично с вас във връзка с насрочването на дата за презентация на вашите изследвания…“

Адлър удари листовете, които държеше, в бюрото и Гримс реши, че макар параноята му по отношение на пръстовите отпечатъци вероятно да е пресилена, директорът би трябвало да е малко по-внимателен. Ако Колер забележи смачкани листове, може да подаде жалба с подозрение в кражба — при което на Гримс най-вероятно щеше му да се наложи да свидетелства. Преди половин час асистентът на директора бе извикал раздразнителния портиер от славянски произход, за да отключи кабинета на Колер. Гримс не се сети да го отпрати и не забеляза, че дребният, но набит мъж е застанал на самата врата и наблюдава развеселено трескавото му тършуваме.

— Нашите пари. Той отнема нашите пари! И виж това. Виж, Гримс. Използва нашите пациенти, за да ни прецака! Продава ни, нас, нашите пари и нашите пациенти, за собствения си проект.

Адлър грабна телефона.

Докато гледаше през прозореца, Гримс се замисли за действията на Колер и остана едновременно потресен и впечатлен. Колер бе използвал Майкъл Хрубек като блестящ пример как комбинацията от лекарствена и психотерапия води до драматично подобрение при пациенти с хронична шизофрения. Управлението за психично здраве се беше съгласило да отпусне сериозна сума, за да може Колер да създаде свое феодално владение — в рамките на самата Марсденска болница и до голяма степен за сметка на Адлър. Разбира се, ако Хрубек не бъде заловен, преди да е наранил или убил някого, Лекарският съвет на управлението щеше да отхвърли плана на Колер като неизпълним и опасен.

Въпреки това проектът беше гениален, помисли си Гримс и съжали, че ще участва в провалянето на такъв талантлив човек, с когото вероятно бе по-подходящо да се сближи — ако, разбира се, професионалната кариера на Колер преживее тази нощ. А това със сигурност нямаше да се случи.

Капки дъжд поръсиха прашните стъкла. Вятърът връхлетя сградата с кански вой и някъде отдолу се чу трясък от счупен прозорец. Няколко други пациенти се присъединиха към Номер 223–81 и по коридорите отекнаха уплашени вопли. Гримс се загледа разсеяно към прозореца и се опита да не мисли за последствията върху пациентите, ако премине торнадо.

Адлър тресна слушалката и го погледна:

— Не е в дома за адаптация. Някой мръсник го е предупредил.

— Кой, Колер ли?

— Обадили са му се преди два часа. Той е там някъде. Тръгнал е да търси Хрубек.

— Сам?

— Трябва да е сам. Налага се да върне Хрубек като невинно малко, агънце. Ще твърди, че просто е отишъл при него и го е помолил да се върне вкъщи. И мръсникът ще го направи. След като Колер го инжектира с конска доза успокоително… Мамка му! Кражбата.

— Моля? — не разбра асистентът.

— Охраната каза, че тази нощ някой проникнал в аптеката.

— Да. Твърдят, че приличало на случайно произшествие. Ще разберем дали нещо липсва най-рано сутринта.

— О, нещо със сигурност липсва. Този мръсник е задигнал спринцовката за инжектиране на приспивателни. Ще… Боже мой, той ще накара Хрубек да се държи като невинното малко кутренце, каквото аз през цялото време се опитвам да го изкарам. Мили Боже!

Гримс отново започна да имитира задъхан шаран и запита директора какво смята да правят.

— Искам да съм готов за пресата. Ако… — Той обмисли няколко определения, преди да се спре на най-мекото: — Ако ситуацията стане критична…

— Ако се стигне до най-лошото.

— Да, ако се стигне до най-лошото, ще се наложи веднага да уведомим обществеността. Искам изявление. Напиши го…

— Изявление за пресата?

— Какво друго изявление може да има? Нахвърли някаква чернова. Подлог, сказуемо. Подлог, сказуемо. Нали не е твърде сложно за теб? След това двамата с теб ще го прегледаме. Трябва да гласи горе-долу следното: „без знанието на персонала“, не, нека да е „без знанието на администрацията и ръководството един лекар на частна практика даде на Хрубек привилегията да се разхожда свободно из болницата, което му позволи да избяга“. Използвай „привилегия“, нека пообъркаме тези невежи. След това кажи, че това е нарушение…