Джефри Дийвър - Милост

Един дълъг стъклен кинжал одраска бузата на Лиз. Тя се изтъркули настрани от борещите се мъже и се сви, като закри раната си с трепереща ръка.

През зеещата дупка в покрива се спуснаха лека мъгла и няколко листа. Крушките започнаха да се пръскат от студа и влагата и оранжерията изведнъж потънаха в синкав мрак. Сетне във въздуха прокънтя невероятен звук, който Лиз отначало помисли за тътен от възобновяващата се буря. Ала не, даде си сметка тя, това бе човешки рев, изпълнен с лудост — дали с тази на Майкъл или на Оуен, или на самата нея обаче, Лиз Ачисън никога нямаше да разбере.

Помощниците на шерифа, бдителни и сериозни, се разпръснаха из двора и започнаха внимателно да оглеждат.

Хората от „Бърза помощ“ се заеха най-напред с бледия Трентън Хек, измериха жизнените му показатели и установиха, че не е загубил прекалено много кръв. Сетне същите медици зашиха и превързаха порязания врат на Лиз, зловеща, но лека рана, белегът от която, както предполагаше тя, щеше да остане до края на дните й.

И накрая Порша се хвърли в ръцете на Лиз. Когато прегръщаше сестра си, Лиз усети миризма на шампоан и пот. Една от сребърните й обици погали устните й. Останаха притиснати цяла минута и когато Лиз се отдръпна, по-малката й сестра плачеше.

Пристигна и покрита с кал кола на щатската полиция, от радиостанцията й гърмяха доклади, свързани с разчистването след преминалата буря. От автомобила слезе висок, сивокос мъж. Лиз си помисли, че прилича на каубой.

— Госпожа Ачисън? — извика той.

Тя му махна и той тръгна към нея, но се спря, за да огледа с лека изненада, сетне със загриженост Трентън Хек, проснат в една носилка. Следотърсачът бе дошъл в съзнание. Двамата си размениха по няколко думи, преди санитарите да закарат хилавия си пациент в линейката.

Дон Хавършам се приближи до Лиз и попита дали е в състояние да отговори на няколко въпроса.

— Предполагам.

Докато разговаряха, от едната линейка излезе някакъв лекар, превърза порязаната ръка на Лиз и отново се оттегли с думите:

— Само драскотина. Промийте я.

— Не трябва ли да се зашие?

— Не. Цицината на главата ви ще спадне за ден-два. Не се тревожете.

Лиз и без това не знаеше, че има цицина; увери го, че няма да се тревожи.

Обърна се отново към Хавършам и разговаря с него почти половин час.

— О, чуйте — помоли тя, след като разказа за случилото се, — можете ли да се свържете с доктор Колер в Марсденската болница?

— Колер ли? — присви очи Хавършам. — Той е изчезнал. Опитваме се да го намерим.

— Хей, да не би да става дума за Ричард Колер? — попита риджтънският шериф, който ги беше подслушал.

— Същият.

— Е, намерихме такъв човек преди час. Пиян. При салона на „Форд“.

— Пиян?

— Спеше върху капака на един линкълн континентал. На всичкото отгоре беше завит с дъждобран и имаше череп от някаква малка гадинка, язовец или скункс, върху гърдите. Не, не се майтапя. Ако това не е странно, не знам кое ще е.

— Пиян? — повтори Лиз.

— Ще се оправи. Доста е отпаднал, затова го задържахме в участъка. Има късмет, че беше върху колата, а не я караше. Щеше да се сбогува с книжката си.

Това не изглеждаше в стила на Колер, но тази вечер Лиз не се изненадваше от нищо.

Тя въведе Хавършам и още един полицай в къщата и извика Майкъл навън.

Тримата заедно го придружиха до линейката.

— Изглежда, че има счупена ръка и глезен — отбеляза изненадано един лекар. — Бих добавил и едно-две пукнати ребра. Само че май не чувства нищо.

Полицаите гледаха пациента със страхопочитание, сякаш беше някакъв митичен потомък на Джак Изкормвача и Лизи Бордън 7 7 Американка, обвинена през 1890 г. в убийството на баща си и мащехата си с брадва, но след това оправдана. — Б.пр. . След като Лиз му обеща тържествено, че няма да го отровят, Майкъл склони да му бъде направена инжекция и да превържат раните му, но преди това накара един санитар да си капне антисептик върху ръката, за да докаже, че не е киселина. След това седна в линейката със събрани ръце и сведени очи и се остави да го откарат, без да се сбогува с никого. Когато затваряха вратите, на Лиз й се стори, че си тананика.

След това Оуен, пребит, но в съзнание, също бе откаран.

Също и безжизненото тяло на злощастния млад полицай, чиято кръв бе изтекла до последната капка в патрулната му кола и върху една леха с цинии.

Линейките отпътуваха, след тях и полицейските коли и Лиз и Порша влязоха в кухнята. Лиз погледна сестра си за миг. Може би, замисли се тя, от шок, а може би от зловредно любопитство Порша внезапно започна да й задава въпроси. Въпреки че я гледаше право в очите, Лиз не чу нито един от тях.