Любен Дилов - Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

Междувременно обаче онази Америка, на която той се отблагодарява за гостоприемството, приемайки след войната нейното поданство, вече не е същата. Разюзданият антисъветизъм, макартизмът като специфична форма на американския фашизъм стресват писателя. А когато прословутата комисия за проучване на антиамериканската дейност дръзва да призове на разпит и него, той не се поколебава да скъса демонстративно с тази Америка. През 1952 год. окончателно се връща в Европа. Заселва се отново в Швейцария, където умира на 12 август 1955 год. и бива погребан в селското гробище на Килхберг край Цюрихското езеро.

Сигурно най-разпространената сред многобройните му интерпретатори формула за писателя е, че той самият бил олицетворение на конфликта между бюргера и художника, че носел докрай в душата си този конфликт като наследство на Ницшевата антитеза живот—дух. И наистина Томас Ман изгражда много от най-хубавите си произведения и най-ярките си герои („Тонио Крьогер“, „Тристан“, „Смърт във Венеция“, Андриан Леверкюн от „Доктор Фаустус“) точно по тоя модел. И все пак тази формула не би ни казала много, ако не разберем в исторически план нейните понятия и ако не отчетем самата сложна като живота идейна еволюция на писателя.

Както вече споменахме мимоходом, немското понятие бюргер не се покрива с френското буржоа. В немския език то има две значения: и буржоа, и гражданин. Самият Ман казва за ранното си творчество, явно подценявайки социалната прозорливост на реализма си: „Вярно е, че аз малко проспах превръщането на немския бюргер в буржоа.“ (Сенаторът Хагенщрьом в „Буденброкови“ демонстрира тъкмо това превръщане на бюргера в буржоа-капиталист.) Очевидно писателят означава с това понятие един по-ранен стадий на третото съсловие, извикано на историческата сцена от икономическата и социална необходимост. Бюргерът-гражданин се ражда не само като трета сила между крепостния селянин и феодала, той е и тяхна обществена и историческа антитеза като социална и духовна формация. Бюргерът за Томас и гражданинът на италианските градове-републики, на ханзейските градове-републики, това е икономически силният, свободолюбив, образован занаятчия, търговец, манифактурист, създател на Ренесанса и на епохата на рационализма, на онова бляскаво време в историята на човечеството, в което на фона на аутодафетата и едновременно с тях разцъфтява в невиждано великолепие мисловният и художествен гений на Европа и се ражда всичко онова, наречено с красивото и трудно определимо понятие хуманизъм. Ето защо Томас Ман ще поставя такива заглавия например: „Гьоте като представител на бюргерската епоха“, „Гьоте и Толстой. Към проблема за хуманността“ и т.н. А да се превежда бюргер и бюргерско винаги и навсякъде с буржоа и буржоазно, както е сторено в послеслова от Паул Рила към сборника с избрани повели на писателя, е погрешно.

Сам рожба на стар бюргерски род Томас Ман още с първите си по-значителни творби, търсейки да изрази своето време, се опитва да установи обществените и най-вече духовните параметри на бюргера и бюргерското. Но когато той започва творческия си път, бюргерската епоха вече е отминала и на писателя не остава друго, освен да аутопсира един исторически труп. Поради това замисленият като кратка и весела семейна история роман „Буденброкови“ се превръща в тъжната социална история на един бърз и всестранен упадък. Третото поколение Буденброкови в лицето на Томас Буденброк вече е неспособно да вирее в капиталистическата ера, неговият патрициански морал става смешен пред вълчите нрави и търговските прийоми на Хагенщрьом. Но писателят още не може да излезе извън класовата си обусловеност и за него поведението на бюргера като единство от морал и естетика ще си остане търсеният идеал. И той ще насочи обектива на своя микроскоп вече към себе си. В „Тонио Крьогер“, в „Тристан“, в „Смърт във Венеция“ героят ще бъде писател, ще носи много автобиографични черти, ще си блъска главата в същите проблеми, с които се опитва да се справи създателят му.

Още в тези ранни творби, както казахме в началото, се очертава тематичният кръг, в който израства писателската и философска мащабност на Томас Ман. Това е общият проблем на декаданса — в обществото, на духа, в изкуството. Линията на упадъка в изкуството тръгва от „заблудилия се бюргер“ Тонио Крьогер, минава през пародираната фигура на Шпинел от „Тристан“, през още по-засилилата се откъснатост на художника от действителността в лицето на Густав Ашенбах от „Смърт във Венеция“, за да завърши с мрачното величие на Андриан Леверкюн от „Доктор Фаустус“, доказващ окончателно, че творецът в буржоазното общество е трагична фигура.