Любен Дилов - Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

Комичният дуел между двамата, при който хуманистът Сетембрини ще стреля във въздуха, защото не е способен да стреля срещу противника си (за разлика от своя дядо революционер, воювал с оръжие за идеите си и свободата на Италия!), а пък йезуитът Нафта фанатизирано ще си пробие сам черепа, за да не позволи на другия да се превърне в мъченик на идеите си, също съвсем очевидно претендира за символност. При това — символ, оказал се пророчески. Буржоазията, която сама пострада от фашизма, наистина няма право да се смята за мъченик, защото той е нейна рожба и тя сама развърза ръцете му, за да нанесе тия страхотни поражения на човечеството.

Проглежда ли обаче Ханс Касторп наистина в края на краищата, образова ли се действително?

По онова време Томас Ман още не е осъзнал историческата роля на работническата класа, все още търси обновяването на стария хуманизъм, оздравяването на бюргера и ние нямаме право да му се сърдим за това. Вече на друг етап от развитието си той ще заяви, че вижда бъдещето на човечеството в единението „Москва с антична Гърция, на Маркс с Хьолдерлин“. Затова новото време в романа — това е генералната криза на буржоазно-капиталистическото общество, в която е невъзможно да не се роди бъдещият, действително хуманен строй. Избухнала е войната и тя разпръсва магията от Вълшебната планина с триединството на символа й: образът на Германия от дофашиския период, образът на цялото буржоазно-капиталистическо общество, образът на отчуждението и драматичната самота на индивида в него. Войната прострелва идилията на буржоазния живот от края на века, както Марио ще простреля по-късно фокусника в цитираната вече новела, и на сцената остава да лежи един недъгав и жалък труп, лишен от своето измамно, омагьосващо ни величие. В последните страници на романа Ханс Касторп също е с оръжие в ръка. Но още не го е насочил. Само крачи нанякъде заедно с другите. Тътне артилерията, безпомощно и безславно падат другарите му, но на изток скоро ще пламне заревото на Октомврийската революция, ще прогърмят и изстрелите на килските моряци. Новият век действително е започнал.

Както в тази книга, така и в цялото му творчество, величието на Томас Ман се състои в това, че той, изграждайки се като всеобемен творец и мислител от типа на Гьоте, Толстой, Балзак, успя да ни остави една завършена своя картина на буржоазията с всичките й форми на живот от възхода до залеза й, с всичките проявления на нейния дух, да разкрие историческия й упадък в цялата му ширина и дълбочина. С това той стана нейният последен велик писател, който, минал Рубикона на идното общество, същевременно престана да й принадлежи.

© 1972 Любен Дилов

Сканиране, разпознаване и първоначална редакция: stomart

Пълна и окончателна редакция: NomaD, 2010

Издание:

Томас Ман. Вълшебната планина

Редактор: Недялка Попова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евгения Кръстанова, Величка Герова

Издателство „Народна култура“, София, 1972

Aufbau—Verlag, Berlin, 1953

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16080]

Последна редакция: 2010-05-18 19:30:00

Тук и навсякъде след това преводът на цитатите и на заглавията на непреведените у нас произведения е мой (Л.Д.).