Любен Дилов - Да избереш себе си

— Искам да остана малко насаме със себе си. В древността един философ си извадил очите, за да не му пречат да види истините.

Бор прихна над чашата си с чая и се извъртя към киберпсихолога, който в момента отвинтваше грамадния термос, но не за да му долеят, а да я остави на края на масата. Стана и рече отмъстително:

— Надявам се, не се смяташ за философ, Дан. Друго очакваме от теб. — Той измъкна от джоба си вързания на дълъг синджир ключ, но пристъпваше към киборга като към неизбухнала мина. — Сетивата не може. Трябва в институтски условия да те разглобяваме.

С приближаването към ложето лицето на младия учен все повече заприличваше на лице на самоубиец.

— Не се бой, нищо няма да ти направя! — увери го киборгът, но датчанинът се спря, избухвайки:

— Дан, за теб е точно толкова лесно да ни се подиграваш, колкото за нас да се страхуваме. Само ни доказваш, че не знаем какво сме създали. Франкенщайн или…

Той потърси думата за второто определение, но киборгът го изпревари:

— Кентавър, братко, обикновен кентавър! Прастарата мечта на човека! Само че и кентаврите са различни. Някои са като Хирон мъдреца, учител и възпитател на богове и герои, други отвличат сабинянките и се влачат пияни подир Дионисий.

Намекът му за отвличането на сабинянките бе доста прозрачен, но Бьорнсон още веднъж доказваше своята невинност, като не го разбра.

— Кентаврите са литература. Племената са имали животински тотеми според животните, от които са смятали, че произхождат.

Той все пак се престраши да застане край ложето на киборга и да насочи ключа към скритото отверстие.

— Измрели са, защото не са могли да намерят оправдание за себе си. Така ще измре и човечеството.

Аройо укоризнено издуха космите на брадата от устата си:

— Дан, ние от теб очакваме да намериш това оправдание, а ти май все повече ни намразваш.

Бор вече извършваше не сложната операция, сякаш обезвреждаше неизбухнала бомба. Акулоподобното туловище потрепера зиморничаво, синтетичният глас мелодично проплака:

— Ама защо сте го направили така болезнено? — и добави с нов напразен опит за насмешливост: — Не бягай така, Бор! Не аз командвам оръжията си, забрави ли?

Бьорнсон бе застанал вече отвъд дългата каютна маса като зад барикада. Киберпсихологът побърза да му долее горещ чай от термоса и завинтвайки старателно запушалката му, подхвана с лекторски тон:

— Не опростачвайте нещата, колеги! В цялото си съществуване човечеството все в тая дилема се е блъскало — доброто и злото. И всичките му религии не случайно все около нея се въртят. Спомнете си дървото на познанието! Едва след като са изяли ябълката, Адам и Ева се научават да разпознават добро и зло…

Бьорнсон духаше парата от канчето си.

— Те, да, ама отгде да намерим сега тая райска ябълка?

— Стига сте се упражнявали в остроумие! — избухна Виктор Аройо и наслука напъха своето канче в брадата си. Сигурно щеше да каже нещо, след като отпиеше, но психологът побърза с продължението на лекцията си:

— Естествено е проблемът да възникне сега пред нас с особена сила. При киборгите и роботите лесно се отърваваме от него, подчиняваме ги на законите на роботизацията. Добро е, което служи на човека, зло е, което му вреди. А което застрашава самия робот, е оставено на последно място. Тук нещата обаче са силно усложнени. Добро е, което служи на кибернетичното тяло, но го преценява самото тяло, в разрез с вградения в него човешки мозък с неговия природен егоизъм. Така става неизбежно големият разум да вижда в себе си корените на добро и зло отсечени. Той нито за миг не усеща физиологически нужди, защото всичко му се дава на готово и моралният проблем за него престава да съществува. Оголеният разум е аморален, господа, това можехте преди да го съобразите, а не сега да се зверите!

Той извиси укоризнено тон, сякаш не бе участвал в конструирането на киборга, забравяйки сам собственото си нравоучение.

— Да вземем да го утрепем, а?

Презрителната подигравка на младия датчанин бе повече от очебийна, но новият директор на Института за евристични и авангардни компютърни технологии не я разбра. Гневът повторно раздуха космите на брадата му.

— Не дрънкай глупости, ти казах! Докторе, нямаме време за философии и разкаяния. Трябва да решим, ще го връщаме ли в морето или в института, преди да е съмнало. Какво предлагаш?

— Е, това едва ли е разумно да решавате без мен — любезно им напомни синтезаторът на киборга.