Любен Дилов - Да избереш себе си

— Не съм същество, а съм сътрудничка в Института и съм още сестра на неговия директор.

— Това не оправдава твоето присъствие в секретната лаборатория.

Рут безпомощно се извърна към брат си:

— Ама защо е такъв безцеремонен? Да не сте го направили пазач на секретния отдел?

Въпреки безпогрешния си иначе женски инстинкт тя още не усещаше, че не говори с киборг, колкото и да е съвършен. Брат й, по-нисък от нея, зарови пръсти в огромната си брада, сякаш да затисне бликналото оттам попресилено прихване.

— Сестра ми много настояваше да види новия ни киборг. Но и ти трябва да свикваш с непознатите хора, Дан!

— Дан? — Рут обхвана с две ръце щръкналия си корем като да го предпазваше от удар.

Аройо сконфузено пристъпи към дългия лабораторен шкаф, заразмества вещите по него, в себе си търсейки оправдание за неволната грешка, докато извисилият се почти на метър над него датчанин му се притече на помощ:

— Извинавяй, Рут, ако ти е неприятно! Временно сме го нарекли Брейн, но тъй като той е замисъл и рожба на Дан, мислехме, че би било справедливо… Изобщо оставихме ти да решиш. Затова те и доведохме.

Детекторът на лъжата в него се задави от хитруването и Брейн разбра, че макар и не заради името, нарочно бяха довели жена му. Прищя му се да завие от болка пред подлостта им да го подлагат на това изпитание — да го срещнат с позагрубялата, но все още болезнено хубава и в бременността си жена, без да е в състояние да я докосне.

Рут го разглеждаше сега с по-различен интерес, въпреки че боязънта й си беше същата.

— Не, Дан не бива! Защо е такъв? Неподвижен ли го държите? Всъщност, защо пък не? Щом казвате, че бил такъв съвършен… Нека бъде Дан! Подходящо е за киборг.

Мозъкът на име Дан долови спада на собственото си напрежение. Така внезапно, както бе се появила, изчезна и фантомната болка, оставяйки подире си изтръпване като у обезкървен крайник. Доказателство ли бе отговорът й, че Рут го е обичала до края му или това бе само култ към неговата памет? И какво изобщо го засягаше вече дали го е обичала или не? Срамно е да поглежда с такова подозрение и към младия датчанин. В края на краищата в този корем там живееше и той, истинският Даниел Димих!

Окуражена от ролята си на кръстница, Рут продължи с познатата му лекота. В това й сладостно бърборене май най-напред бе се влюбил някога:

— Значи ще се казваш „Дан“. Радвам се за теб! Велико име ще носиш, трябва да го оправдаеш. Пък аз се казвам Рут и съм вдовица на покойния Дан. Извинявай, че така нахлухме, но щях просто да се спукам от любопитство, щом усетих, че брат ми крие нещо важно. Дан никога нищо не криеше от мен. А съм ужасно любопитна, ще знаеш!

— Знам — изтърва се по-малко звънливо киборгът, подведен от очарователната й бъбривост, и побърза да замаже провинението си: — Любопитството в много случаи може да бъде опасно. Затова внимавай! Да си призная, предпочитах да се казвам Брейн, по-внушително е, но щом настояваш за Дан, така да бъде. Заради теб, Рут!

Луничките по нослето й за втори път загубиха слюдения си блясък, напусна я и веселата й дързост:

— Но той… той не говори като киборг! Кой ви беше психолингвистът?

Неподвижната акула на пода отново избълва с невидимата си мембрана низ от галещи ухото думи, които още по-силно плашеха:

— Рут, ако искаш да разговаряш с мен, не питай за такива неща. Не питай изобщо как и защо съм създаден! Покойният Дан не всичко ти казваше.

Въпреки предупреждението му бременната се възмути:

— Тоя киборг е повече от странен! И защо му е такъв видът?

— Твоят вид сега е също много странен с тоя корем — отвърна вместо тях киборгът от пода, а сякаш засилената нежност в гласа му заличи закачливата шега.

Рут тропна по кахления под с подутия си в глезена крак:

— Аз съм бременна с нов човек, затова, но ти… Ама не, това е… това е… И да се подиграва сте го научили! Един киборг да се подиграва на човека! Нарушили сте основните закони…

— Още е в експериментален стадий — промърмори Аройо в брадата си. — Ще има много корекции.

— Ако аз ви ги разреша — съобщи със своята любвеобилна безцеремонност Дан, вдигна се неочаквано от пода в немислимо за човешко или животинско тяло огъване и безшумно припълзя на невидими крака до жената. Тя се опита да побегне, но зад гърба й все още имаше само стена. — Позволи ми да те докосна, Рут! Не се страхувай от мен, само ще те докосна!

Аройо стисна сестра си за лакътя, лекичко я отблъсна от себе си.

— Не се бой, не е способен да ти навреди! Хайде, Дан, недей да плашиш сестра ми! Бременните не бива да бъдат стряскани!