Любен Дилов - Контакти от четвърти вид

В общата зала на лунната база един от ръководителите на строежа завършваше своето празнично слово по случай пускането в действие на новите съоръжения, които щяха да продължат търсенето на събратята ни по разум в Галактиката. Той каза накрая: „Ако някоя по-напреднала от земната цивилизация ни е изпреварила и сега случайно ни наблюдава отнякъде, тя едва ли ще познае, че в тези скафандри са облечени същества от различни народности и раси. И сигурно би си помислила, че цялата планета е населена с подобни миролюбиви същества, които са сплотени от големи и добри идеи. Ние не знаем дали такава измамна представа за нас би ги зарадвала, но верни на своите стари земни мечти, много се надяваме да бъдем наистина такива в деня, когато най-после ще се свържем с тях. И се надяваме още те да останат доволни от нас…“

Хората седяха в залата без скафандрите си и макар да изглеждаха сега твърде различни един от друг, защото строежът бе дело на няколко държави, ръкопляскаха по еднакъв начин на тези слова. И не подозираха, че другозвездните наблюдатели вече се намираха редом с тях.

Намираха се в един от близките кратери, като всички лунни кратери пълен с прах и трошлив камънак. Човешките сетива и уреди обаче не можеха да ги възприемат — та всеки би се изсмял над веселата фантазия на оня, който би му казал, че тук сега протича подобно събрание на цяла група представители от различни звездни системи.

Интергалактичният съюз на суперцивилизациите отдавна бе забелязал, че край нашето слънце расте бъдеща цивилизация от космически тип. Той възнамеряваше да й помогне по-бързо да се включи в неговото дружно семейство, но за това пречеха чудовищните разстояния до този пръкнал се чак в периферията на Галактиката разум. Никое живо тяло, подчинено на обикновените форми на движение в Космоса, не би издържало такова пътуване. И едва някои нови открития направиха възможно да се ускори ако не контактът, то поне прякото изучаване на далечната цивилизация. По някакви странни закони на познанието обаче и сред тези суперцивилизации фундаменталните открития ставаха все по-трудни и по-скъпи за осъществяване. Това наложи да се обединят умовете и средствата на всички членове на Галактическия съюз, срещу което те добиваха правото да изпратят по двама свои наблюдатели на планетата Земя, транслирани — ако може така да се изразим — във вид на шепа психическа енергия. Такава бе и същината на откритието: изстреляна бързо и безпрепятствено през междузвездните пространства, щом достигнеше повърхността на планетата, тази другозвездна интелектуална енергия се настаняваше в тялото на някое от тамошните същества и чрез неговото съзнание изучаваше живота около себе си.

Така по една случайност тъкмо в дните, когато хората дозавършваха своя грандиозен комплекс от съоръжения за търсене на друг разум в Галактиката, редом с тях бяха се скупчили в невидим облак различните представители на търсения разум, за да обменят своите първи впечатления от цивилизацията, самонарекла се човечество. И ако за нещо трябваше да се съжалява, то е, че тези две толкова благородни начинания се разминаваха в своите усилия и посоки. Това обаче не е съвсем неразбираемо и непознато за нас, земните жители.

Може би им беше досадно, но всяка от тия „шепи психическа енергия“ трябваше да се самоназовава винаги щом заговореше, защото начинът им на общуване и изкуствено създаденият общогалактичен език не позволяваха да се познае нито кой говори, нито къде се намира в този, също условно казано, „облак“. И когато разискванията по изложението на наблюдателя от звездната система 1113 ВА-Рум завършиха, водещият съвещанието вероятно за петдесети път съобщи своя произход:

— Аз, първи наблюдател на 1407 — Оти. — Той единствен бе останал на спътника, наречен Луна, за да приема и препредава информацията на своите колеги от изучаваната планета. — Сега е редът на втория наблюдател от 038 Пур-Куа. Длъжен съм да отбележа, колега, че вашата досегашна информация беше доста бедна на действително полезни данни. Занимавахте се, и то повърхностно, повече с някаква регионална природа. При това я описвахте с учудващо пристрастие, Всичко било красиво, земните жители били чудесни и така нататък. А общите впечатления на всички колеги са значително по-различни. Дали не сте попаднали на неподходящ обект?