Любен Дилов - Контакти от четвърти вид

По време на своите разходки двамата виждаха само себе си и дърветата, и птиците, и тревите, и насекомите, и на всичко се радваха, всичко им се струваше красиво — което неизбежно се е отразило и в моята информация. Но въпреки старанието ми, моето тяло все по-осезателно чувствуваше чуждото присъствие в себе си. Неотдавна то запита Дина:

— Какво би казала, мила, ако аз съм някакво същество от друга звезда, което само временно се е вселило в човешкото тяло? Би ли дошла тогава с мен?

— Аз мога да летя, не ти. Значи аз съм от друга звезда — засмя се Дина и не отговори на въпроса му.

— Но аз пък те обичам така силно, както никой на тази планета не може да обича! — пламенно извика моето тяло, а после въздъхна. — Уф, защо наистина не съм от друга планета, та да не трябва да се разправям повече с тоя мой директор!

Директорът беше го извикал е много любезно писмо да се яви на разговор при него. Въпросът с машината можел да бъде преразгледан.

А в последния си сън моето тяло изведнъж видя себе си като непознато му същество. И е много показателно, колеги наблюдатели, че съществото приличаше на нас, от звездната система Пур-Куа. Инженерът се уплаши в съня си, но на сутринта се смееше и му се искаше да се яви при директора в онзи вид, в какъвто бе се сънувал. Тогава обаче по телефона му се обади Дина.

Днес няма да се видим, каза му тя бързо. И май не бива изобщо да се виждаме повече. Мъжът ми се върна. Освен това, аз не мога вече да летя — захълца тя. — Исках да му покажа и… и… не можах. Прощавай! — рече тя още и се разплака.

Моето тяло едва не захълца по същия начин. То викаше в слушалката: Дина, чуваш ли ме, само ние… само с мен можеш да летиш! Дина, избягай, чакам те, чуваш ли… Но тя бе затворила.

По-нататък не знам какво е станало; наложи се да го напусна заради нашето съвещание. Но ще се върна в същото тяло. Искам и да разбера защо женският човек Дина така внезапно се отказа от взаимодействието, наречено „обичам“…

Тук наблюдателят от Пур-Куа добави, че е завършил изложението си, но първият, който заговори след него, започна не по правилника:

— Аз се намирах в женското тяло на име Дина. Затова и то умееше да скача, както се придвижваме ние. Простете, говори ни вторият наблюдател на 1407 — Оти.

„Облакът“ се изду от възклицания и реплики, но тъй като никой не назоваваше произхода си, не се и разбираше кой кое казва. Докато гневът на ръководещия съвещанието не надмогна останалите гласове:

— Аз, първи от 1407 — Оти! Защо веднага не прекъсна експеримента, щом установи, че твоето влияние е толкова силно, та е променило чак начина му на придвижване?

— Аз, втори от 1407 — Оти. Беше ми любопитно. Ние също сме еднополови.

— Значи аз съм взаимодействувал с теб? — извика някой, без да назове звездната си система, но всички разбраха кой е.

— Аз, като първи от 1407 — Оти, имам право да наредя на нашия втори наблюдател да прекрати окончателно експеримента с тялото Дина — изрече строго ръководещият съвещанието. — Възразяват ли колегите от другите звездни системи?

„Облакът“ не възрази и той се обърна към завършилия изложението си наблюдател:

— Колега от 038 Пур-Куа, нали не сте забравили, че отдавна е на път един автоматичен космолет, който ще отнесе със себе си материални образци от земната култура? Имате ли вече готови предложения какво да вземе?

— Аз, втори на 038 Пур-Куа — отзова се той веднага, но сякаш поразмисли, преди да изстреля в „облака“ единствената думичка: — Водка.

— Питието водка? — анонимно доуточни някой. — Само това ли?

— Засега това — отвърнаха му също анонимно и отново всички разбраха кой е.

Аз, втори наблюдател на 038 Пур-Куа. Информация от Земята.

Потърсих своето земно тяло, но не го открих в жилището му, нито в завода, където се видях принуден да вляза за малко в съзнанието на един от неговите колеги, та да науча къде се намира. Колегата му — щом влязох в него — веднага започна да ругае, както се изразяват земните жители, на поразия. Тоя директор всички ни ще разболее, развика се той в конструкторското отделение, няма ли най-после да го пенсионират! Сега ще му внедрява машината, ама след като го прати в лудницата, нали!…

От разговорите успях да разбера в коя болница е отведено моето тяло, но причините си останаха противоречиви. Никой не знаеше как е протекъл разговорът му с директора. След него обаче моето тяло се е държало, както преди аз да се материализирам в него — потиснато и скромно. Казвало, че всичко било наред, че е по-важно хората да се уважават помежду си, тогава винаги всичко щяло да бъде наред… Но на една от чертожничките доверило, че най-страшното било да загубиш своята смелост, защото тогава загубваш и самоуважението си. Изглежда, само това бе й казало, но тя тръбеше в чертожната зала, че директорът нямал нищо общо със заболяването на инженера, защото тук била замесена една жена. И въздишаше с възхищение. Да, все още се срещат и мъже, способни истински да страдат заради любимата жена!