Любен Дилов - Контакти от четвърти вид

Из пътя то я убеждаваше да се запише в спортна организация и щяла да стане световен рекордьор по далечен скок, но Дина му възрази, че ще бъде нечестно, защото не било постигнато с труд, а е внезапна природна дарба, и че е нея можела да отиде най-много в цирка. Там щяла да се появява, облечена като прекрасна пеперуда, а на големите афиши ще пишело „Летящото момиче“. Щяла да печели много пари и да пътува из целия свят, и навсякъде да го води със себе си.

— Като носач на реквизита или като масажист? — запита моето тяло, силно наскърбено, а Дина се засмя и заяви, че всичко това било глупости. Тя щяла да си остане малката библиотекарка в Академията, а нейното летене ще си бъде тяхна поетична тайна — нали заради него била полетяла! И само когато й се прище пак да си полети, защото било много приятно, той ще я взема тайно с колата си и ще я докарва на тази полянка…

Тук моето тяло запита „Защо тайно“, а Дина отвърна: „Да не забележи мъжът ми.“ И моето тяло пак се натъжи, но не задълго.

В жилището двамата веднага легнаха на леглото и тялото ми събу най-после загадъчните панталонки, но вместо да предприеме нещо с тях, както очаквах, захвърли ги като абсолютно непотребни. Вероятно поиска да направи същото и с блузката, но Дина хвана реверите й с думите: „Не ме гледай, не съм хубава.“ Хубава си, зауверява я моето тяло, но тя не се съгласяваше с него, защото гърдите й не били хубави. „Задникът ми расте, каза тя, а гърдите ми изчезват.“

Една любопитна подробност, колеги наблюдатели — от рода на водното канче! По неясни причини те назовават със същото понятие и онези жлези, които женските същества носят на самите си гърди. С тях те отхранват своите рожби. Но, изглежда, жлезите имат и други, неразбираеми за нас функции, защото двамата дълго спориха дали да ги открият, или не, докато моето тяло почти насила махна специалната им превръзка. Тя бе ги карала да изглеждат по-големи и то се изненада от действителния им размер. Може би затова въпреки всичките спорове и боричкания то не направи с тях нищо друго, освен да ги целува, както целуваше и лицето на Дина.

Оказа се, колеги наблюдатели, че всичко било нещо като въведение към онова, за което ние бяхме толкова любопитни още преди да се пръснем по планетата Земя: Как се размножават в тази двуполова цивилизация? Но го разбрах едва когато Дина каза на моето тяло: „Хей, да не вземеш сега да ми направиш едно бебе, че трудно се лети с бебе!“ А защо изобщо го вършеха тогава — не разбрах. Изглежда, този процес за тях самите е изпълнен с противоречия и неясноти. В началото Дина шепнеше в ухото му: „Ама какво правиш ти с мен, мили, какво правиш с мен?“ Макар съвсем очевидно да очакваше тъкмо това от него. А накрая пък се завайка: „Ох, какво направих аз, какво направих!“ Въпреки че през цялото време не бе извършила нищо особено.

Аз няма сега да ви описвам как протича този наглед доста елементарен процес, защото той е тема за специални научни съобщения, сега само моля да бъда извинен. Упрекнаха ме в пристрастия и бедност на досегашната информация. Ако наистина е така, то сигурно е заради това особено интересно за мен разделение на половете. Вие знаете, че в нашата звездна система всичко живо е еднополово и се размножава по коренно различен начин. А за избраното от мен тяло то представляваше твърде силно изживяване и през целия следващ период психиката му бе всепогълната от него. Като може би само за отмора нощно време и в съня си то се разправяше с онова тяло, което наричаха „директор“ — убеждаваше го, караше се с него, биеше го.

Моето тяло и Дина излизаха всеки ден из природата, затова и тя присъствуваше толкова в информацията ми. Дина била си взела неплатена отпуска, а съпругът й се намирал в чужбина, както тук наричат другите страни и народи. Защото земното население, вече всички сте се убедили, е разделено не само на полове, а и по други, още по-чужди на нашето мислене признаци. Двамата непрекъснато си казваха, че са много щастливи заедно — едно понятие, останало за мен смътно по съдържание. Но в него, изглежда, най-голям дял заемат желанието да бъдат заедно и радостта, когато са сами. Вероятно те са и основата на привличането между двата пола, а самото привличане бих оприличил на взаимодействието, което споява частиците в атомното ядро.

Аз възнамерявам и занапред да посветя вниманието си на това взаимодействие и да изнеса отделен доклад за него. Двамата то назоваваха още „обичам“ — едно понятие също толкова неясно по граници и съдържание. Често си го повтаряха, а моето тяло веднъж го и написа. Когато се разхождаха в гората, то свали от едно дърво табелката с надпис „Ловът забранен“ и написа на гърба й: ЗЕМЯТА Е ПРЕКРАСНА. НО ЗА ДА Я УСЕЩАТ ПРЕКРАСНА, ХОРАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОБИЧАТ. ХЕЙ. ХОРА, ОБИЧАЙТЕ СЕ! Така я и закова на мястото й.