Самуел Дилейни: Вавилон 17

— Един от досадните навици на аристократите — каза Т’мварба през смях. — Но и от тях останаха малко. Повечето хора са достатъчно умни, за да отхвърлят титлите.

— Последният собственик на оръжията в Армседж — намеси се Помощникът.

— Да, четох съобщението за смъртта на барон Вер Дорко. Ридра беше ли там?

— Всички бяхме. Доста дива вечер!

— Какво се случи?

Брас поклати глава:

— А’ии… Ка’итанът отиде ’реди нас…

Когато свърши с разказа, докторът се облегна назад.

— Това го нямаше във вестниците. Какво е това ТВ-55?

Брас вдигна рамене, но в този момент Маркус чу прещракване и в ухото му оживя микрофонът за връзка с Разединените.

— Това е човешко същество, което още от раждането си е под контрол — каза Окото. — Бях заедно с Капитан Вонг, когато баронът го демонстрираше.

Т’мварба кимна.

— Можете ли да разкажете нещата по-подробно?

Помощникът се мъчеше да се намести по-удобно в креслото. Накрая почти легна.

— Защо?

Останалите чакаха мълчаливо. Помощникът продължи:

— Защо да му разказваме? Той ще отиде при военните и всичко ще им разкаже.

— Да — призна докторът. — Ще им разкрия всичко, което може да помогне на Ридра.

Рон рязко бутна чашата си.

— Военните не могат да се отнасят добре с нас, докторе — обясни той.

— Ако е така, не биха ни довели в такъв ресторант — Кали затъкна салфетката в огърлицата от цирконий, която беше сложил специално за случая.

Оберкелнерът постави върху масата голямо блюдо, пълно с печени картофи и шницели. Моли втрещена наблюдаваше дългата червена струя.

— Кетчуп — поясни Т’мварба.

— О! — Моли го опита.

— Трябва да докараме тук Дяволчето — Помощникът се отпусна на облегалката и погледна доктора. — Той е майстор по приготвянето на ядене от ????, а това тук е истинска храна. Обзалагам се, че след това ще избяга от камбуза, сякаш са го ухапали.

— Какво е станало с Ка’итана? — попита Брас.

— Не зная. Ако вие ми разкажете всичко, което знаете, аз ще имам повече възможности да предприема нещо.

— Не желае’ да ’ред’рие’ате нищо. На кора’а и’аше ш’ионин. Всички знае’ за това. На два ’ъти се о’ита да ни у’ие. ’исля, че той е отговорен за това, което се случи с Ка’итана и ’ътчър.

— Всички ние сме на това мнение — потвърди Помощникът.

— Това ли не искахте да кажете на военните?

Брас кимна. Микрофонът отново изщрака.

— Ако не беше Бътчър, щяхме да се върнем в нормалното пространство в центъра на една Нова. Той убедил своя Капитан да ни измъкнат.

— Значи така — Т’мварба огледа събеседниците си. — Един от вас е шпионин.

— Може да е някой от взвода — каза Помощникът. — Не е задължително да е някой от присъстващите.

— Както и да е, аз ще говоря с вас. Генерал Форестър не е постигнал нищо. Обаче Ридра има нужда от помощ.

Брас първи наруши увисналата тишина.

— В ’итка със Завоевателите изгу’их кора’а, целия взвод и ’оловината офицери. Аз до’ре се сражавах и ’ях до’ър ’илот за всички ка’итани-транс’ортници, въ’реки че тази схватка ’ожеше да ’и създаде и’е на човек, носещ нещастие. Ка’итан Вонг не е от нашия свят. Но тя ’росто дойде и каза: „Харесва ’и как ра’отите. Нае’а’ ви.“ Аз съ’ й ’лагодарен.

— Тя знае толкова много — каза Кали. — Това е най-интересния полет, в който съм участвал. Тя се промъкна между световете и ни взе със себе си. Кога за последен път съм канен на вечеря у барон? А на другия ден обядвахме с пиратите. Сега сме тук. Аз искам да й помогна.

— Кали е прекалено привързан към стомаха си — прекъсна го Рон. — Капитан Вонг те заставя да мислиш, докторе. Тя ме накара да мисля по друг начин за Моли и Кали. Знаете ли, че е била в тройка с Мъюлз — същият, който е написал „Имперската звезда“? Сигурно знаете, нали сте й лекар… Но започвате да мислите, че хората, живеещи в други светове, както каза Кали, хората, които пишат книги и правят оръжие — тези хора са реални. Ако вярвате в тях, по-лесно ще повярвате и на себе си. Ако този, който е направил това за вас, има нужда от помощ, вие се хвърляте да му помагате, без да се замисляте.

— Доктор Т’мварба — обади се Моли. — Аз бях мъртва. Тя ме съживи, нещо повече — върна ме към живота. Какво трябва да направя?

— Искам да ми разкажете всичко, което знаете за Бътчър.

— За ’ътчър? — удиви се Брас. Останалите също бяха учудени. — Защо за него? Не знае’ нищо, освен това, че ’еше в ’риятелски отношения с Ка’итана.

— Три седмици сте летели заедно. Разкажете ми всичко, което сте видели.