Самуел Дилейни: Вавилон 17

— Надявам се, че с нея всичко е наред — замислено каза Т’мварба. — Да, надявам се…

Доктор Т’мварба помоли капитана на „Полунощният Ястреб“ да го свърже с контролната кула на Администрацията.

— Искам да знам кога е пристигнал „Рембо“.

— Един момент, сър… Изобщо не е пристигал. През последните шест месеца не сме чували нищо за него. Ще ми трябва малко време, за да проверя пълната документация…

— Не трябва. Сигурен ли сте, че Капитан Ридра Вонг не е кацала през последните няколко дни?

— Вонг? Пристигна вчера, но не с „Рембо“, а с боен кораб без опознавателни знаци. Имаше известно объркване, защото серийният номер на двигателя беше изтрит. Може да е бил откраднат…

— Капитан Вонг чувстваше ли се добре, когато пристигна?

— По всичко личеше, че е предала командването… — гласът млъкна.

— Е?

— Извинете, сър. Тези сведения не подлежат на разгласяване. Не забелязах веднага знака… Не мога да ви дам повече обяснения. Само официални лица имат достъп до данните.

— Аз съм доктор Маркус Т’мварба — каза Моки, но се съмняваше, че това ще подейства.

— Тук има бележка, която се отнася до вас, докторе. Обаче името ви не фигурира в списъка за достъп до информацията.

— Какво трябва да правя?

— Има разпореждане да се явите незабавно при генерал Форестър.

След един час Т’мварба влезе в кабинета на генерала.

— Как е Ридра?

— Къде е лентата?

— Щом Ридра я е изпратила на мен, сигурно е имала основателни причини да го направи. Ако е искала да я даде на вас, щеше да го направи. Повярвайте — няма да получите лентата, докато аз не реша.

— Очаквах да имате по-голямо желание да ни сътрудничите, докторе.

— Аз искам да сътруднича. Пристигнах тук, защото вие ме извикахте, генерале. Но докато не разбера какво става, нищо няма да получите от мен.

— Чиста проба отношение на цивилен — каза Форестър, приближавайки се до масата. — В последно време все по-често ми се налага да се сблъсквам с него. Честно казано, не съм сигурен, че ми харесва — той приседна на ръба на масата и попипа звездите на пагона си. — Дълго време мис Вонг беше единственият човек, на когото не можех да кажа: „Направи това и това е не смей да питаш за последствията.“ Първият път, когато говорих с нея за Вавилон-17, очаквах просто да й дам записите и тя да ми върне текста, преведен на английски. А тя най-спокойно ми заяви, че трябва да й разкажа всичко. Отначало се подразних — доста години никой не ми беше говорил по този начин — трябва.

Ръцете му се отпуснаха, сякаш искаше да се предпази от нещо.

„Да се предпази? Ридра явно ме е научила да тълкувам движенията“ — удиви се Т’мварба.

— Така лесно можеш да се окажеш затворен в някаква твоя част от света. Важно е гласът ти да се чува и извън него. Ридра Вонг… — генералът замълча. Изражението на лицето му накара докторът да изстине.

— Какво се е случило с нея, генерале? Да не е болна?

— Не знам… В съседната стая има… мъж и жена. Не мога да ви кажа дали тази жена е Ридра Вонг. Това със сигурност не е човекът, с когото на Земята говорих за Вавилон-17.

Т’мварба вече отваряше междинната врата.

Двамата го погледнаха. Мъжът беше масивен, грациозен, с кехлибарена коса. Каторжник, както се виждаше от клеймото на ръката. Жената…

Докторът застана с ръце на кръста.

— Така-а… Какво искаш да ми кажеш?

Тя каза:

— Няма разбиране.

Дишането, маниери, жестове — всички детайли, чийто смисъл и важност тя му беше демонстрирала хиляди пъти и той успя да схване значението им. За момент му се прииска никога не беше се научавал, защото сега детайлите бяха изчезнали и тяхното отсъствие беше по-лошо от всичко. Започна да говори с глас, предназначен единствено за нея — с него я хвалеше и й се караше:

— Исках да кажа: ако това е шега, ще те напляскам — завърши изречението с гласът за непознати, предназначен за продавачи. Почувства, че е несигурен. — Ако вие не сте Ридра Вонг, тогава коя сте?

Тя каза:

— Няма разбиране на въпроса. Генерал Форестър, този човек доктор Маркус Т’мварба ли е?

— Да.

— Генерале — докторът се обърна към Форестър, — сигурен съм, че сте сверявали отпечатъците на пръстите, нивото на метаболизма, очните дъна и другите методи за идентификация…

— Това е тялото на Ридра Вонг.

— Добре. Хипноза, внушение, присаждане на мозъчна кора… Знаете ли други методи за прехвърлянето на мозъка в чуждо тяло?

— Да. Седемнадесет. Но при нея няма следи от нито един — генералът направи крачка към вратата. — Тя даде ясно да се разбере, че желае да говори с вас насаме. Ще бъда наблизо.