Самуел Дилейни: Вавилон 17

Те мълчаливо се спогледаха.

— Има ли някакви сведения откъде е дошъл?

— Титан — каза Кали. — Клеймото на ръката.

— Не. Преди Титан. Поне пет години по-рано… Проблемът е в това, че и самият Бътчър не знае.

Отново се спогледаха. Личеше, че са потресени от новината.

— Езикът ’у — обади се Брас. — Ридра ’и каза, че той ’оначало говори на език, в който ли’сва ду’ата „аз“.

Разединените отново се включиха:

— Тя го научи да казва „аз“ и „ти“. Една вечер се разхождаха в нашия сектор, а ние летяхме над тях…

— „Аз“ — замислено каза Т’мварба. — Тук има нещо. Интересно… Струваше ми се, че знам всичко за Ридра. А се оказва, че знам толкова малко…

От микрофона се чу:

— Знаете ли за говорещия скорец?

Докторът беше изумен.

— Разбира се. Бях там.

Някой от Разединените се разсмя.

— Но никога не ви е казала от какво се е изплашила.

— Беше истерия, предизвикана от стрес…

Привидението пак се засмя.

— Червей, доктор Т’мварба! Тя не се е страхувала от птицата. Изплашила се е от телепатичното впечатление за огромен червей, пълзящ към нея, изплашила се е от картината, която птицата си е представяла…

— Тя ви е казала това… И никога не го е споменала пред мен — произнесе докторът.

— Световете — повтори призракът. — Те съществуват пред очите ви, а вие не ги забелязвате. Тази стая може да е пълна с фантоми, но няма да ги видите. Дори екипажът не знае това, което току-що ви казахме. Но Капитан Вонг никога не използваше микрофони. Намери начин да разговаря с нас без апаратура. Тя се промъкна между световете и се присъедини към нас. И по този начин обогати и двата свята.

— Но някой — независимо дали от моят или от вашият свят — трябва да ми каже откъде е дошъл Бътчър. — Изведнъж се засмя. Всички го погледнаха учудено. — Червей! „Някъде в Рай има червеи, червеи…“ — това е едно от ранните й стихотворения. Никога не бих се сетил.

— Трябва ли да се радвам? — попита се доктор Т’мварба.

— Би трябвало да сте заинтересуван — отвърна генерал Форестър.

— Разучили сте хиперстатисната карта и сте открили, че всички диверсии са ставали в нормалното пространство, но са крайцерска дистанция от Заслона Спецели, на разстояние един скок. Освен това сте забелязали, че докато Бътчър е бил на Титан, диверсии не е имало. С други думи, установили сте с голяма степен на вероятност, че именно Бътчър е отговорен за всичко. Но не искам да се радвам.

— Защо?

— Защото е твърде важна персона.

— Важна?

— Да… За Ридра. Екипажът ми го каза.

— Той? — генералът разбра за какво става дума и повтори: — Той? О, не… Не може да бъде… Не… Грабежи, диверсии, убийства… Искам да кажа, че той…

— Вие не знаете кой е той — докторът стана от креслото. — Ще ми дадете ли възможност да изпробвам една идея? Трябва да проработи…

— Все още не разбирам какво точно искате.

Т’мварба въздъхна.

— Искам да настаня Ридра, Бътчър и нас самите в най-дълбоката и недостъпна килия на щаб-квартирата.

— Тук няма ни…

— Не ме лъжете — спокойно го прекъсна Маркус. — Спомнете си, че водите война.

Генералът се намръщи.

— Защо ви е необходима тази „дълбока и недостъпна килия“?

— Защото този момък е много ценен. Ако целите Въоръжени сили на Съюза бяха до мен, бих бил малко по-спокоен. Поне щях да знам, че имаме шанс.

Сложиха Ридра в единия ъгъл на килията, Бътчър — в другия. И двамата бяха вързани с пластмасови ремъци към неподвижно закрепени за стената седалки. Доктор Т’мварба гледаше как изнасят оборудването.

— Никакви килии, никакви стаи за разпити, нали, генерале? — той погледна петното кръв пред краката си и поклати глава. — Би било добре да измият камерата с киселина и да я дезинфекцират…

— Донесохте ли всичко необходимо? — попита генералът, без да обръща внимание на забележката. — Ако сте променили намеренията си, след петнадесет минути ще дойдат най-различни специалисти.

— Мястото е малко — каза Т’мварба. — Нося си десет специалисти в компактен вид — той посочи компютъра.

— Казахте, че е необходима максимална безопасност. Мога да събера двеста и петдесет майстори на айкидо.

— Имам черен пояс по айкидо, генерале. Мисля, че двама ще се справим.

Веждите на Форестър се повдигнаха.

— Аз се занимавам с карате. Далече съм от айкидо. Значи имате черен пояс?

— Да. Ридра също. Не знам какво може Бътчър, затова предпочетох да ги върна.

— Добре — генералът докосна бутона. Металното резе на вратата щракна. — Имаме на разположение пет минути. — Резето докосна пода и пролуката между вратата и прага изчезна. — Краищата са заварени. Намираме се в центъра на дванадесет слоя защита, всеки от които е непреодолим. Никой не знае местоположението, включително и аз.