Самуел Дилейни: Вавилон 17

Жената премигна и каза:

— Съобщение от Ридра Вонг. Цитат без разбиране на смисъла.

Внезапно лицето й придоби познатото изражение. Хвана си ръцете и леко се наведе.

— Моки, радвам се, че си тук. Няма да издържа дълго. Слушай, Вавилон-17 повече или по-малко прилича на оноф 59 59 оноф — елементарен език за програмиране, буквално „включи-изключи“ (ON-OFF) , алгол или фортран. Наистина имам телепатични способности, но се научих да ги контролирам. Аз… ние взехме мерки срещу опитите за диверсии с Вавилон-17. Но сме пленници. Ако искаш да ни освободиш, забрави за мен. Използвай това, което се намира в края на записа. И непременно разбери кой е той! — тя посочи Бътчър.

Каменното изражение се върна. Тази промяна застави доктора да затаи дъх. Той разтърси глава и влезе при генерала.

— Кой е този каторжник?

— В момента се опитваме да установим. Надявам се съвсем скоро да получа сведение… А-ха, ето го — той се обърна към екрана. — Ще ми кажете ли какво е това оноф, алгол или фортран?

— За по-сигурно сте подслушвали — усмихна се Т’мварба и се отпусна в надуваемото кресло до масата. — Това са древни езици, още от двадесети век, които са се използвали за програмиране на компютрите и само за работа с машините. Оноф е най-простия. Свеждал е всичко до комбинации от две думи — да и не, или към двоични кодове. Другите са по-сложни.

Генералът кимна, докато приключваше с дешифрирането на съобщението.

— Този момък пристигна с Ридра на краден кораб. Екипажът много се огорчи и запротестира, когато се опитахме да ги настаним в различни стаи. Било нещо на психическа основа и ние не продължихме да настояваме — оставихме ги заедно.

— А екипажът къде е? Може ли да ни помогне?

— Екипажът? Сякаш са се материализирали от детските ви кошмари. Транспортници… Кой говори с подобни индивиди?

— Ридра умееше да го прави. Бих искал и аз да пробвам.

— Както искате. Държим ги в щаб-квартирата — той отново погледна съобщението. — Много странно. Изброяват се събития от живота му през последните пет години. Започнал е с дребни кражби, затвор, постепенно преминал към по-крупни неща. Грабеж на банка — генералът прехапа долната си устна и добави с уважение: — Прекарал две години в каторгата на Титан. Избягал. Да, това момче струва нещо! Изчезнал в Заслона Спецели, където или е загинал, или е постъпил на служба на някой кораб-сянка. Но ето кое е странното — преди декември шестдесет и първа изобщо не е съществувал! Нарича се Бътчър…

Изведнъж генералът започна да рови в чекмеджето. Извади някаква папка и я разтвори пред себе си.

— Крето, Земя, Минос, Калисто, Алено, Олимпия, Перъдайз, Дис! — той удари с юмрук по масата.

— Това какво е? Маршрутът на Бътчър, преди да попадне на Титан?

— Като че ли да. Но освен това точно на тези места ставаха диверсиите, които започнаха от декември шестдесет и първа! Едва неотдавна ги свързахме с Вавилон-17. Обработвахме данните от последния „нещастен случай“, когато някой се сети да прегледа и предишните. Оказа се, че и при тях има съобщения за радиопредавания. Как мислите, дали мис Вонг ни е довела диверсанта?

— Може би, но това не е Ридра.

— Е, да. Предполагах, че ще го кажете.

— По аналогични причини считам, че този мъж не се казва Бътчър.

— А как?

— Засега не зная. Но на всяка цена трябва да установим самоличността му.

Т’мварба се изправи и допълни:

— Къде мога да разговарям с екипажа на Ридра?

— Хубаво местенце! — каза Кали, когато излязоха от асансьора на последния етаж.

— Да, добро е — съгласи се Моли.

Оберкелнерът, облечен в бял фрак, се приближи до тях, стъпвайки безшумно по дебелия килим, изгледа Брас и попита:

— Тези с вас ли са, доктор Т’мварба?

— Да. Имаме резервирано сепаре. Донесете всичко там.

Оберкелнерът кимна и ги заведе до местата им. Няколко човека ги изпратиха с погледи.

— Щаб-квартирата на Администрацията на Съюза може да бъде много приятно място — каза Маркус с усмивка.

— Ако имаш пари — добави Рон. Отметна назад глава и се зае да разглежда синьо-черния таван, където светлинките оформяха съзвездия. — Чел съм за тези места, но никога не съм предполагал, че ще ги посетя.

— Да, бих искал да доведа момчетата тук — обади се Помощникът. — Иначе ще останат с впечатлението, че от приема в Армстедж по-хубаво няма.

— Във Военните дворове?

— Да — каза Кали. — Печено месо, отлично вино, великолепни фазани! И никой не успя да ги опита.