Самуел Дилейни - Вавилон 17

Жълтите паяци отново се втурнаха напред. Във възлите на вражеската защитна мрежа зееха дупки. Първо една, след нея втора — червените точки започнаха да отстъпват, паяжината се разпадаше.

Жълтите светлинки ги преследваха, докато вибролъчите не попаднаха в створ 46 46 створ — въображаема права линия, която свързва два предмета с вражеския изтребител.

Рат, инженерът, подскочи и се хвана за раменете на Карлос и Флоп.

— Победихме! Победихме!

Момчетата от взвода оживено разговаряха. Ридра почувства известно отчуждение — те говореха толкова бавно, трябваше им много време, за да изкажат нещо, което може да бъде изразено с няколко прости…

— Наред ли е всичко, Ка’итане? — Брас я прегърна с мъхнатата си лапа.

Ридра понечи да проговори, но от гърлото й излезе само вопъл. Припадна в лапите…

Помощникът веднага скочи към тях.

— Какво стана? — разтревожено попита той.

— Ррррр — тя разбра, че няма да успее да го изговори на Вавилон-17. Езикът й с мъка се връщаше към английския. Най-после успя: — Разболях се. Стана ми лошо.

Световъртежът изчезна.

— Може би е най-добре да легнете? — попита Помощникът.

Тя поклати глава. Напрежението в раменете и гърба я отпускаше, отнасяйки и неразположението.

— Не, не. Сега съм по-добре. От вълнението е.

— Седнете за ’инутка — каза Брас, докато се опитваше да я настани на един стол.

— Наистина съм по-добре! — Ридра се изправи и дълбоко пое дъх. Освободи се от лапите на Брас и допълни: — Видяхте ли? Трябва малко да се разходя и ще се почувствам още по-добре.

Тръгна към изхода. Все още стъпваше неуверено. При вратата почувства, че силите й се възвръщат и дишането става равномерно. Полутъмни коридори тръгваха в шест посоки. Спря, защото не познаваше пътя. Зад себе си чу шум и се обърна.

Няколко човека от екипажа на „Тейрик“ вървяха по коридора. Сред тях беше и Бътчър, който се усмихна, когато забеляза колко е объркана, и посочи надясно. Не искаше да говори, затова просто му се усмихна в отговор и докосна челото си в знак на приветствие. Усмивката на Бътчър я порази! Изразяваше гордост от съвместният им успех и удоволствие от възможността да й помогне. И… край! Никаква насмешка над заблудилата се чужденка. Ридра не би се обидила, но липсата на насмешка я очарова. Това бе в хармония с ъгловатата жестокост, която бе забелязала по-рано, със зверската му грация.

Когато влизаше в общата зала, тя все още се усмихваше.

Ридра погледна през перилата надолу към огромния товарен док на „Тейрик“.

— Помощник, изпратете взвода при лебедките. Джебъл каза, че ще има нужда от помощ.

Чернобрадия поведе момчетата към главния асансьор, който щеше да ги спусне в дълбините на кораба.

— … отлично, когато стигнете долу, ще попитате човека с червената куртка да ви даде работа. Да, работа. Не ме гледайте така. Кайл, завържи се. Дълбочината е около сто метра и мисля, че подът е доста по-твърд от главата ти. Ей, вие двамата, престанете! Слизайте долу и бъдете внимателни.

Ридра наблюдаваше как върви работата. Разоръжените екипажи прехвърляха органичните запаси на двата кораба — транспортният и изтребителят в трюма на „Тейрик“, а също така помагаха при разглобяването на корпусите и двигателите. До стените на дома бяха натрупани множество денкове и сандъци.

— С паяците се справихме бързо. Страхувам се, че и „Рембо“ го очаква същата участ. Не искате ли да вземете нещо оттам, преди да сме започнали работа по него, Капитане?

Ридра се обърна, като чу гласът на Джебъл.

— Бих желала да си взема записките. Оставям взвода на ваше разположение, а офицерите ще дойдат с мен.

— Добре — Джебъл се облегна на перилата до нея. — Веднага щом свършим тук, ще изпратя работна група. Може би ще искате да изнесете нещо по-обемисто.

— Но… — започна тя. — А, да, разбирам. Трябва ви горивото.

— Да — кимна Джебъл. — И резервни части за статис-генераторите, а също детайли за нашите паяци. Обещавам ви, че няма да докоснем „Рембо“, докато не вземете всичко, което считате за нужно.

— Благодаря. Много сте мил.

Джебъл промени темата на разговора.

— Поразен съм от методът ви за разрушаване на защитната мрежа на противника. Обикновено разположението й ни създаваше доста неприятности. Бътчър ми доложи, че сте я разпилели за по-малко от пет минути, като при това сме загубили само един паяк. Това е рекорд! Не знаех, че освен гений в поезията сте и гений в стратегията. Както виждам, имате разнообразни интереси. Добре е станало, че Бътчър е чул командата ви. В този момент не бих могъл да ви обърна внимание. Честно казано, ако резултатът не беше толкова впечатляващ, щях да го накажа. И въпреки това ще ви призная, че неговите действия винаги са ми носили изгода.