Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Няма нищо. Какво става?

— Намерих го в каютата на пилота! — държеше в ръката си магнитна лента.

Брас още не бе излязъл.

— Откъде се е ’оявила в ’оята част на кора’а?

Лицето на Ридра се напрегна.

— Току-що я чух заедно с Помощника. Това е известието на Капитан Вонг за излитане. Съдържа и заповед до Помощника за старт!

— Ясно! — Ридра взе лентата, огледа я и се намръщи. — Но тази лента е от моята каюта! Взех точно такива от университета. Те са тричестотни. Всички останали на кораба са четиричестотни. Зaписът също е правен тук.

— Значи — обади се Брас, — някой е влизал в каютата във ваше отсъствие!

— Когато ме няма, тази стая е заключена толкова добре, че и разединена муха не би могла да мине под вратата — тя поклати глава и допълни: — Тази работа не ми харесва. Не знам каква изненада да очакваме следващият път. — Изведнъж рязко удари с юмрук по масата и твърдо заяви: — Но вече зная какво да правя с Вавилон-17!

— Какво? — попита Брас.

Помощникът безшумно бе застанал до вратата и внимателно наблюдаваше иззад украсеното с роза рамо на Рон.

Ридра огледа офицерите. Кое е по-добре — помисли си тя, — недоверието и несигурността?

— Не мога да ви кажа сега. Много е лесно. — Тя се приближи до вратата. — Бих искала да ви кажа, но след всичко, което се случи, ще ви прозвучи глупаво.

— Трябва да говоря с Джебъл!

Перата на Клик се наежиха, а той вдигна рамене.

— Лейди, на този кораб уважавам вашите желания най-силно, освен, разбира се, желанията на Джебъл. А той иска да не го безпокоят. Обмисля целите на „Тейрик“ за следващите месеци. Трябва всички течения да се изучат щателно, да се отчете масата на заобикалящите ни звезди. Това е сложна задача и…

— В такъв случай къде е Бътчър? Ще попитам него, макар че бих искала да разговарям направо с Джебъл.

— Той е в биолабораторията. Минете през залата и с първия асансьор се качете на дванадесето ниво.

— Благодаря — тя се запъти към изхода.

Когато излезе от асансьора, Ридра попадна пред голяма врата. Натисна входния опознавателен диск и крилата се скриха в стените. Обви я поток зелена светлина.

Кръглата глава и могъщите плещи на Бътчър се открояваха на фона на бълбукащия басейн, в който плуваше крехка фигурка. Пяната я обливаше, малките крачета трепкаха произволно, рядката бебешка коса се разпиляваше от въздушните мехури.

Бътчър се обърна, видя Ридра и каза:

— Умря!

Ожесточено кимна към телцето в басейна и продължи:

— Преди пет минути живееше! Седем месеца и половина! Трябваше да оживее. Беше достатъчно развит.

Десният му юмрук удари лявата длан, точно както в общата зала. Посочи операционната маса, където под бяло платно лежеше жената.

— Силно повредени вътрешни органи. Много аноминални некрози 47 47 аноминална некроза — умиране на тъкани, орган или част от него, които са заобиколени от живи тъкани — той отново се обърна към младенеца. — И все пак трябваше да оживее!

Изключи светлината в басейна и барбутирането се прекрати. Бътчър се отдалечи от лабораторната маса.

— Защо дойде лейди?

— Джебъл разработва курса на „Тейрик“ за следващите месеци и затова не мога да го попитам… — тя замълча, след което попита: — Защо?

Мускулите на Рон, помисли си Ридра, живите влакна, които пренасят командите. А мускулите на този човек скриват вътрешният му свят. Но нещичко успява да излезе на повърхността.

— Защо? — повтори тя. — Защо се опитвахте да спасите детето?

Лицето му се изкриви. С лявата си длан хвана клеймото от каторгата върху десния бицепс, сякаш раната внезапно го заболя. После рязко отдръпна ръката си.

— Мъртъв. Нищо хубаво вече. Защо дойде лейди?

Това, което се опитваше да излезе, разкъсвайки щита от мускули, отстъпи обратно навътре. Отстъпи и Ридра:

— Искам да разбера дали Джебъл би могъл да ме закара до щаб-квартирата на Администрацията на Съюза. Трябва да предам важна информация, касаеща нахлуването. Моят пилот ми каза, че Заслонът Спецели е дълъг десет хиперстатисни единици. Един кораб-паяк може да преодолее една единица, така че „Тейрик“ да не излиза от зоната на радиосянка. Ако Джебъл ме закара, аз му гарантирам покровителство и благополучно завръщане в най-отдалечената област на Заслона.

Бътчър внимателно я погледна.

— Надолу по Езика на Дракона?

— Да. Брас ме осведоми, че така наричат близкия край на Заслона.

— Гаранция за покровителство?

— Да. Ще ви покажа пълномощията си. Подписани са от генерал Форестър — главнокомандващ Въоръжените Сили на Съюза. Ако вие…