Самуел Дилейни - Вавилон 17

Той погледна надолу.

В центъра на дока, изправен в цял ръст върху подвижна платформа, екскаторжникът наблюдаваше хода на демонтажа.

— Интересен човек — обади се Ридра. — За какво е бил осъден?

— Никога не съм го питал — отвърна Джебъл и вдигна главата си. — Той пък никога не е разказвал. Изобщо, на „Тейрик“ има доста интересни индивиди. В това малко, затворено пространство, уединението и тайната са просто необходими. Да, да. Само след месец ще разберете колко е малка нашата планина.

— Извинете, увлякох се. Не трябваше да питам.

Предната секция от разрязания изтребител на Завоевателите се плъзна по конвейера в тунел, широк повече от шест метра. Около него веднага се струпаха работници с вибротрошачки и лазерни резачки. Кранът подхвана гладкия корпус и започна бавно да го върти.

Работникът, застанал между деформираната преграда и корпуса, внезапно закрещя и панически отскочи встрани. Инструментите му звъннаха при удара с металния код. Входният люк се отмести настрани и една фигура в сребрист комбинезон скочи от осем метра височина върху гумената поточна линия, прескочи две механични устройства, след което се добра до пода и побягна. Качулката падна и откри дълга до раменете кафява коса, която се развяваше при всеки рязък завой, когато бягащият заобикаляше мазните мръсни локви. Човекът се движеше бързо, но някак тромаво и непохватно. Изведнъж Ридра разбра, че това не е просто бягащ дебел Завоевател, а бременна в седмия месец жена. Един механик замахна към нея с голям гаечен ключ, но тя се извъртя и подложи бедрото си. Побягна между натрупаното свалено оборудване.

В този момент изсвистя изстрел от вибропистолет. Жената спря и при втория изстрел тъжно седна на пода. Падна по гръб, кракът й трепна веднъж, после още веднъж.

Изправеният на платформата Бътчър прибираше пистолета си в кобура.

— Нямаше нужда от това — неочаквано меко каза Джебъл.

— Не би ли могло… — стори й се, че няма смисъл да продължава. Лицето на Джебъл изразяваше съжаление, но не по повод двойната смърт долу. Това беше досада на джентълмен, когото са изненадали да се занимава с нещо непристойно. Ридра разбра, че и нейния живот зависи от това, дали ще се поддаде на инстинктите си. Тя почувства какво иска да каже и го формулира вместо него:

— Използват бременни жени на бойните си кораби, защото реакциите им са изострени.

Очакваше Джебъл да се отпусне и той наистина го стори.

От малкия асансьор излезе Бътчър. Приближи се до тях, нервно удряйки с юмрук бедрото си.

— Трябва всичко да се облъчва, преди да бъде вкарано в дока. Не желаят да слушат! Втори случай за последните два месеца! — той се намръщи.

Долу екипажът на „Тейрик“ и взвода на Ридра се скупчиха около трупа.

— Бътчър, предизвикахте любопитството на Капитан Вонг — гласът на Джебъл беше мек. — Тя се интересуваше що за човек сте, а аз не мога да й отговоря. Може би сам ще й обясните…

— Джебъл! — извика Ридра. Погледът й попадна върху мрачната усмивка на Бътчър. — Бих искала веднага да отида на „Рембо“ и да го огледам преди демонтажа.

Джебъл с облекчение изпусна въздуха от дробовете си.

— Да, разбира се.

— Не, Брас, не е чудовище — тя отвори вратата на капитанската каюта на „Рембо“. — Той е човек, който се нагажда към обстоятелствата. Точно като… — тя успя да му каже много, преди украсените с бивни устни да се разтегнат в тъжна усмивка. Той поклати глава.

— Говорете на английски, Ка’итане. Не ’ога да ви раз’ера.

Ридра взе речника и го постави върху натрупаните картончета.

— Извинете. Този език е завладяващ. След като го научиш, всичко ти се струва много просто и логично. Вземете тези записки. Трябва да се съхранят на всяка цена!

— Какво съдържат? — Брас протегна лапата си.

— Транскрипция на последните разговори на Вавилон-17 във Военните дворове, точно преди да излетим.

Тя сложи лентата в апарата и се заслуша.

Мелодичен поток от думи заля стаята и Ридра се потопи в него. След десет-петнадесет секунди започна да разбира същността на случилото се. Заговорът срещу ТВ-55 се появи с болезнена яснота. Имаше и откъси, които не разбираше, и тогава се сблъскваше с непроницаема стена. Сякаш плуваше в мощно психическо течение. Без да разбира, изгубила нишката, тя тръскаше глава, ослепяваше и оглушаваше. След това отново започваше да разбира…

— Капитан Вонг!

Беше Рон. Обърна се към него. Главата й бучеше.

— Капитан Вонг, не исках да ви безпокоя, но…