Самуел Дилейни - Вавилон 17

Той се приближи до контролното табло и завъртя някакъв блестящ диск. В мъглата се появиха две светлинки.

— Синята точка е корабът на Съюза — обясни Джебъл. — Червената е Завоевателят. Нашите малки катери-паяци ще бъдат жълти. Оттук ще можете да следите хода на събитията. Всичките ни чувствителни индикатори, както и навигаторите, ще останат на „Тейрик“, за да координират действията ни и да следят да не се разпадне строя. Но всеки паяк действа самостоятелно в определени граници. Истинска работа за мъже.

— След какви кораби летим? — Ридра се удиви, че архаичната постройка на изреченията на Джебъл започна да й влияе.

— Корабът на Съюза е транспортен, а този на Завоевателя — изтребител-прехващач.

— Далече ли са?

— Ще попаднат в предела на видимостта примерно след двадесет минути.

— И ще чакате цял час, преди да… накажете Завоевателя?

Тейрик се усмихна.

— Транспортният няма никакви шансове срещу изтребителя.

— Знам — тя забеляза, че той чака възраженията й.

Ридра наистина искаше да възрази, но езикът й беше скован от крехки напевни звуци, които изгаряха небцето й като нажежени въглени — Вавилон-17. Точно тези кратки звуци й казаха повече, отколкото цял водопад думи на който и да е друг език.

— Никога не съм наблюдавала космическа битка — сподели тя.

— Бих могъл да ви взема с ме, но там е твърде опасно. Освен това оттук ще наблюдавате много по-удобно.

Обхвана я възбуда.

— Искам да дойда с вас — надяваше се, че той ще промени решението си.

— Останете тук — Джебъл беше непреклонен. — С мен ще дойде Бътчър. Ето ви един биошлем, ако изпитате желание да следите теченията на хиперстатиса. — Вълна от светлинки премина по контролното табло. — Извинете. Трябва да проверя хората си и да огледам крайцера. Екипажът ви е свободен. Ще ги изпратят тук, а вие всичко ще им обясните. Те са мои гости.

Когато Джебъл излезе, тя отново погледна просветващите звезди на екрана и се зачуди колко голямо „гробище“ трябва да има такъв огромен кораб. „Петдесет Разединени за следене на статиса за «Тейрик» и паяците“ — това бе езикът на баските. Ридра се огледа и забеляза прозрачните силуети на Окото, Ухото и Носа в дъното на помещението.

— Радвам се да ви видя — каза тя. — Не знаех дали корабът разполага с апаратура за общуване с Разединени.

— Има! Ще ви заведем на разходка в тукашния Подземен Свят, Капитане. Ще ви посрещнат като госпожа от Ада.

От високоговорителите се разнесе гласът на Джебъл:

— Внимание! Стратегия — Побърканата къща! Болните да се съберат на входа срещу Цезар. Лудите ще тръгнат в направление К. Откачените да се съберат при изход Р. Психопатите ще атакуват от изход Т. Добре, момчета, хвърляйте усмирителните ризи!

В долната част на тридесетметровия екран се появиха три групи жълти светлинки — кораби-паяци, които щяха да атакуват врага веднага щом догони кораба на Съюза.

— Откачените да атакуват! Дръжте връзка, за да няма объркване и неразбории!

Средната група изчезна за миг и се появи в средата на екрана. Започна бавно да се отдалечава от кораба. По уредбата се чуваха докладите на пилотите до навигаторите на „Тейрик“:

— Ей, Кипи, дръж ни в курса и не стреляй.

— Много ясно. Ще получиш съобщението навреме, Хаук.

— Разбира се. Не мога да включа генератора.

— Кой ти разреши да излетиш без ремонт?

— Смили се над нас, лейди, и бъди по-ласкава.

— Ей, Свинско краче, къде ти е мястото — горе или долу?

— По-ниско, по-здраво и по-бързо. Не зависи от мен.

От главният високоговорител отново зазвуча гласът на Джебъл:

— Ловецът и дивечът се сближиха.

Червената и синята светлинки на екрана замигаха. В помещението влязоха Кали, Рон и Моли.

— Какво ста… — започна гигантът, но замълча, подчинявайки се на жеста на Ридра.

— Червената светлинка е кораб на Завоевателите. Ще го атакуваме след няколко минути. Ето тези жълти точки са нашите корабчета — според Ридра това обяснение беше достатъчно и тя млъкна.

— Успех за нас — обади се Моли на английски.

След пет минути се виждаше само червената точка. Отзад, тракайки с нокти на пода, влезе Брас.

— Ловецът се превърна в дивеч — обяви Джебъл. — Психопатите — в атака!

Жълтите светлинки отляво се придвижиха.

— Тоя Завоевател изглежда апетитно, нали, Хаук?

— Не се притеснявай. Ще ни създаде проблеми.

— По дяволите! Не обичам трудните работи. Получи ли съобщението ми?

— Да. Свинско краче, не пресичай лъча на Брадатата лейди!