Самуел Дилейни - Вавилон 17

Първите двама се обърнаха към третия. Ридра очакваше думите, готова да ги улови, запомни и систематизира. Те отново я погледнаха, след което тръгнаха към отвора в стената, наклонената пътека започна да се прибира.

Ридра се надигна.

— Ей, чакайте! — извика тя след непознатите. — Къде сме?

Среброкосият подхвърли, без да се обръща:

— Джебъл Тейрик.

Стената угасна.

Ридра огледа мрежата-паяжина (която беше нещо съвсем друго на оня език). Дръпна една нишка, докосна друга. Напрежението отслабна, възлите се развързаха и тя скочи на пода. Вече изправена, успя да познае второто момче от взвода — Кайл, който работеше заедно с Лизи в секцията по ремонтите. Брас се размърда.

— Полежи спокойно още малко — тя започна да разплита мрежата.

— Какво каза онзи? — поинтересува се Брас. — Назова и’ето си или ’росто за’овяда да си лежи’?

Ридра вдигна рамене, продължавайки да се бори с плетеницата от нишки:

— „Тейрик“ на староирландски означава „планина“. Може би сме в планината на Джебъл?

Паяжината се разпадна и пилотът седна:

— Как ус’яхте? Вече десет ’инути се ’ъча.

— Друг път ще ти разкажа. Джебъл може да е име.

Брас погледна мрежата на пода, почеса се с нокът зад ухото и поклати глава.

— Поне разбрах, че не са Завоеватели — каза Ридра.

— Как?

— Не мисля, че са чували за староирландския. Земляните, мигрирали там, са излезли от Северна и Южна Америка, още преди да се образува Америказия и Пан-Африка да погълне Европа. Освен това, каторгата на Титан се намира в Слънчевата система.

— Да, да. А кой ли е бившият й питомец?

Тя погледна стената, където се скри пътеката. Опитите да се ориентира в положението й се струваха толкова безнадеждни, както ако се опитат да преминат през синия метал на стените.

— А какво стана та’, в Дворовете?

— Стартирахме без пилот. Според мен този, който е водил предаването на Вавилон-17, е изпратил заявление за старт от наше име.

— Съ’нява’ се да с’е стартирали ’ез ’илот. Кой е разговарял с ’о’ощника ’реди излитането? Ако не с’е и’али ’илот, не ’ихме се оказали тук. Щях’е да се ’ревърне’ в ’ътно ’етно върху най-’лизката звезда.

— Сигурно този, който счупи платките… — Ридра с усилие на волята се застави да се върне към спомените. — Вероятно диверсантът не е искал да ни убива. ТВ-55 можеше много лесно да ме разнесе на атоми — та аз седях точно до барона!

— Чудя се дали ш’ионинът на кора’а говори на Вавилон-17?

— И на мен ми е интересно — кимна Ридра.

Брас се огледа.

— Това ли с’е всички? Къде е останалия еки’аж?

— Сър, мадам?

Те се обърнаха.

В стената отново се бе появил отвор. Слабо момиченце със зелена лента, пристягаща кестенявата коса, държеше чиния.

— Стопанинът каза, че сте тук и ви донесох това — очите й бяха големи и тъмни, миглите трепереха като крила на птичка. Подаде им чинията.

Ридра забеляза нейната искреност и страхът от чужденците.

— Много сте добра.

Момичето леко се поклони и се усмихна.

— Не се страхувайте от нас. Не трябва.

Слабичките рамене се отпуснаха.

— Как се казва стопанинът ви?

— Джебъл.

Ридра се обърна и кимна на Брас.

— Значи се намираме в „Планината на Джебъл“? — тя пое чинията. — Как попаднахме тук?

— Той улови кораба ви до Нова-42 от Лебед 39 39 Лебед — съзвездие в Северното полукълбо , точно след като статис-генераторите ви отказаха след скока.

— Не се учудва’, че ’ях’е в ’езсъзнание — твърде ’ързо с’е летели!

Ридра почувства тежест в стомаха.

— Летели сме към Нова. Може би наистина сме били без пилот?

Брас маха бялата салфетка от чинията.

— Ка’итане, ’илета!

Бяха изпечени и още топли.

— Чакай малко — прекъсна го Ридра и се обърна към момичето: — „Джебъл Тейрик“ е кораб и ние сме на борда му, така ли?

Момичето сложи ръце на гърба си и кимна:

— Това е много добър кораб.

— Сигурна съм, че не взимате пътници. Какъв е товарът ви?

Зададе неправилен въпрос. Отново страх — но не пред чужденците, а нещо официално и всепроникващо.

— Нищо не возим, мадам — след което рязко добави: — Не бива да разговарям повече с вас. Обърнете се към Джебъл.

И тя тръгна към отвора в стената.

— Брас — Ридра замислено погледна към пилота, — космическите пирати вече не съществуват, нали?

— ’о транс’ортните кора’и няма ’андити от седе’десет години.

— Тогава що за кораб е този?

— У’ийте ’е, не зная — полираните му вежди блестяха в синьо. Миглите му покриваха тъмните дискове на очите. — Из’ъкнали са „Ре’’о“ от Ле’ед-42? Вече зная защо се казва „’ланината на Дже’ъл“. Сигурно е гра’аден като дяволските ’ойни кора’и!