Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Разбирам. Значи сме пленени?

Джебъл посочи стомаха си:

— Приличам ли ви на гладен човек?

— Приличате на добре охранен мъж — усмихна се Ридра.

— Да, месецът беше добър, в противен случай не бихме седели един срещу друг сега. Вие сте наши гости. В момента нямаме нужда от плячка.

— Значи ще ни помогнете да ремонтираме генераторите…

Джебъл вдигна ръка, призовавайки я да замълчи.

— Не сега — той се обърна към Клик. — Донеси книгите!

Шутът побягна и отвори някакъв шкаф.

— Движим се по острието на бръснача — продължи Джебъл. — Може би точно затова живеем хубаво. Дори сме цивилизовани, когато ни остава време за това. Името на кораба ви ме накара да приема предложението на Бътчър и да ви измъкна. Тук, в пограничните райони, рядко ни посещават бардове 40 40 бард — странстващ поет-певец у древните келти .

Ридра вежливо се усмихна. Клик се върна с три томчета. Черни подвързии с посребрени метални ъгълчета.

— Втората ми е любима. Най-много ми харесва „Изгнаник в мъглата“. Казвате, че никога не сте чували за корабите-сенки, но все пак ви е познато чувството, когато „гъста нощ те притиска“ — това е ваш стих, нали? Третата ви книга не успях да разбера докрай, въпреки че в нея също има доста интересни моменти. Малко сме встрани от главните трасета, но… Снабдяваме се с книги най-вече от корабните библиотеки на Завоевателите. Е, понякога загиват и кораби на Съюза… Тук има надпис — той отвори книгата и прочете: — „На Джо за първия му полет. Тук ще прочетеш това, което не мога да изразя. С много любов — Лин.“ Трогателно, нали? С третата ви книга се снабдих едва преди месец. Ще я прочета още няколко пъти и пак ще поговорим. Радвам се, че обстоятелствата ни срещнаха — той затвори книгата и я остави на коленете си. — Отдавна ли излезе?

— Преди малко повече от една година.

— А има ли четвърта?

— Засега — не — поклати глава Ридра. — Написах няколко големи стихотворения, които моят издател да пусне в отделен сборник, но аз искам да изчакам, докато не се появи нещо наистина голяма, което да ги уравновеси.

— Разбирам — кимна Джебъл. — Но вашата сдържаност ни лишава от голямо удоволствие. Ще бъде чест за мен, ако ви подтикна да напишете нещо… След обяда обикновено слушаме музика и гледаме сценките, с които ни развеселява мъдрият Клик. Ако имате желание за да ги допълните с пролог или епилог, по ваш избор, ще намерите благоразположена аудитория — той й протегна силната си десница и Ридра я стисна.

— Благодаря ви, Джебъл.

— Аз ви благодаря. Тъй като проявихте добра воля, освобождавам екипажа ви. Членовете му са свободни да се движат по „Тейрик“ като моите хора. — Изведнъж изражението му се промени и тя пусна ръката му.

— Бътчър! — той кимна и Ридра се обърна.

Каторжникът, който стоеше зад него на пътеката в синята стая, бе застанал до дивана.

— Що за петно се движи към Ригел 41 41 Ригел — най-ярката звезда в съзвездие Орион ? — попита Джебъл.

— Корабът на Съюза бяга, Завоевателят го преследва.

Лицето на Джебъл се вкамени, след това се отпусна. той махна с ръка.

— Да си вървят по пътя. Имаме достатъчно плячка. Не бива да нервираме гостите. Това е Ридра…

Бътчър удари с юмрука на дясната си ръка по дланта на лявата. Околните се обърнаха, Ридра потрепери и впи поглед в лицето на каторжника, опитвайки се да разгадае значението на напрегнатите му мускули.

Джебъл заговори бавно. Гласът му беше нисък.

— Прав сте, но човек има само една глава, нали така, Капитан Вонг? — Той стана. — Извинете. Бътчър, приближете кораба възможно най-близко до тяхната траектория. Колко време ще ви трябва? Един час? Добре. Малко ще почакаме, а след това ще накажем — той замълча и се усмихна на Ридра — Завоевателя!

Ръцете на Бътчър се разтвориха и Ридра забеляза облекчението (или отпускането), появило се на лицето му.

— Подгответе „Тейрик“, а аз ще съпроводя гостенката до наблюдателния пункт.

Без да отвърне нищо, Бътчър се отдалечи. Тези, които чуха разговора, предаваха информацията на останалите. Хората започнаха да стават от местата си. някой бутна една кана и разля съдържанието на пода. Ридра видя как момичето, което им донесе храната в стаята със сините стени скочи и се зае да забърсва разлятото питие.

По стълбата се качиха на един от балконите. Ридра хвърли поглед към опустялата обща зала.

— Елате — Джебъл я водеше между колоните, към тъмнината и звездите. — Корабът на Съюза се движи в това направление — той показа синкавото облаче. — Имаме оборудване, което „вижда“ през тая мъгла, но се страхувам, че нашият приятел дори не подозира, че го преследват.