Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Добре, добре. Какво ми пречи в направление девет и десет?

— Най-после да чуя нещо умно и от тебе!

— Това е чиста случайност. Защо спиралата не изглежда както преди?

— Откачените се движат с мания за величие! Предвожда ги Наполеон! Исус Христос завършва процесията! — Корабите отдясно се придвижиха като брилянтена огърлица. — Искам да проявите дълбока депресия и необщителност заедно със сподавена враждебност!

Зад гърба на Ридра се чуха млади гласове — Помощникът доведе взвода. Когато се приближиха, момчетата замълчаха, впечатлени от нощната битка.

— Започва първият лечебен сеанс — обяви Джебъл.

Жълтите точки се хвърлиха напред, прорязвайки тъмнината. Завоевателят сигурно ги бе забелязал, защото започна трескаво да отстъпва. Но голям кораб не може да избяга от паяци, без да се потопи в хиперстатиса, а за това нямаше време. Трите групи жълти светлинки все повече се приближаваха до червената. След три минути Завоевателят прекрати отстъплението и на екрана израсна ветрило от червени точки — защитници на крайцера, които веднага се формираха в три стандартни атакуващи групи.

— Жизнената верига се разцепи — коментираше Джебъл. — Не падайте духом!

— Нека само се опитат да се приближат!

— Запомни, Кили: по-ниско, по-бързо и по-внезапно!

— Ако ги заставим да се защитават — победили сме ги!

— Пригответе се за преодоляване на защитата на врага! Готови ли са всички? Приложете предписаното лечение!

Но разположението на вражеските кораби не беше защитно. Една трета от тях образуваше ветрило в хоризонталната плоскост, втората група образуваше мрежа под ъгъл шестдесет градуса, а третата беше обърната на още шестдесет, като по този начин образуваха непреодолима решетка пред паяците.

— Внимание! Противникът укрепи защитната мрежа!

— Това е нещо ново.

— Ще минем през тях! Плюя аз на тяхната мрежа!

В един от микрофоните нещо трясна, забуча и над всичко се понесе вой, който бавно премина в шепот от статични разряди.

— По дяволите, улучиха Свинското краче!

— Вижте какво става с него!

— Приложете активна терапия отдясно! Действайте по-решително! Центърът да увеличи налягането! Отляво — останете на същите позиции!

Ридра видя как жълтите точки се смесиха с червените, които упорито продължаваха да укрепват своята защитна мрежа, своята паяжина…

Паяжина! В мозъка й изплува ясна картина, свързваща всички точки. Тази мрежа беше аналогична на другата, която тя я стягаше в синята стая преди няколко часа. Е, имаше някои промени, тъй като сега пред нея не бяха нишки, а траектории. Но все пак… Същата закономерност! Ридра хвана микрофона на контролното табло.

— Джебъл!

Думите се плъзгаха напред-назад от постденталните 42 42 постдентален — съгласен звук, произнасян със зъбите съгласни през лабиалните 43 43 лабиален — съгласен звук, който се произнася с помощта на устните и обратно към фрикативните 44 44 фрикативен — съгласен звук, образуван чрез триене на въздуха и палатателните 45 45 палатателен — съгласен звук, образуван от допира на езика до небцето , образувайки вихър от звуци в мозъка й. Ридра се обърна към застаналите до нея навигатори.

— Кали, Моли, Рон, дайте ми координатите на битката!

— Какво? — отзова се Кали, но се осъзна и допълни: — Добре, Капитане!

Започна да настройва скалата на скалариметъра в дланта си. Колко бавно, помисли Ридра. Движенията им са толкова забавени! Вече знаеше какво трябва да се направи и внимателно следеше промените в обстановката.

— Ридра Вонг, Джебъл Тейрик е зает — това беше сърдитият глас на Бътчър.

— Координатите са: 3-В, 14-F и 9-К. Доста бързо, нали?

Струваше й се, че е попитала преди един век.

— Бътчър, засякохте ли координатите? А сега гледайте, след… двадесет и седем секунди крайцерът на противника ще мине през точка… — тя съобщи трите координати. — Ударете го с най-близкият „откачен“. — Докато чакаше отговор, вече видя къде трябва да бъде насочен следващият удар. — След четиридесет секунди — бройте: осем, девет, десет… крайцерът ще мине през… — нови координати. — Ударете го с най-близкия психопат… Улучихте ли първия път?

— Да, Капитан Вонг!

Ридра въздъхна с облекчение. Бътчър я бе послушал. Даде му координатите на три кораба от паяжината.

— Ударете ги сега, и мрежата ще се разпадне!

Когато пусна микрофона, се разнесе гласът на Джебъл:

— Преминаваме към обща терапия!