Самуел Дилейни - Вавилон 17

Миглите й бяха леко отпуснати. Отвори очи и видя оплелата я мрежа-паяжина. Опита се да завърти глава и да огледа стаята.

Не.

Тя не „оглежда стаята“.

Тя е нещо в друго нещо. Първото „нещо“ беше крехък звук, който се възприемаше от слуха и обонянието толкова добре, колкото и от зрението. Второто „нещо“ бяха три едва различни фонеми, които се сливаха в тризвучие. Първата фонема беше показател за размера на стаята — около шест метра в диаметър. Втората обозначаваше цвета и вероятния материал на стените — някакъв син метал. Третата беше склад на афикси 36 36 афикс — в езикознанието — словообразователен елемент (наставка, представка), който се прибавя към корена на думата , разясняващи предназначението на стаята — едно граматическо сандъче, благодарение на което тя вместваше целият си жизнен опит в една единствена дума. Всички тези понятия се мярнаха на езика й и в мозъка й по-бързо, отколкото можеше да произнесе думата „маса“. Вавилон-17… И преди чувстваше нещо подобно в другите езици — разкритие, разширение, усилване и внезапен растеж. Но това… Сякаш леща бе фокусирала всичко, събирано за дълги години.

Тя седна отново. Функция?

За какво бе предназначена тази стая? Ридра бавно се надигна, нишките на мрежата се впиха в гърдите й. Приличаше на болница. Погледна към… не, не „паяжина“, а по-скоро троен гласен звук, всяка съставна част на който има свое особено значение и свои връзки. Истинското звучене се постига, когато и трите части достигнат най-ниския тон. Като приведе триадата в тази точка, тя разбра как да разплете паяжината. Ако не я беше нарекла с името от новия език, никога не би успяла. Преходът от догадки към знание беше станал, докато…

Къде е? Отвращение, възбуда, страх! Мислено се върна към английския. Да мислиш на Вавилон-17 е все едно да видиш вода на дъното на кладенец, като допреди малко си мислел, че пред теб местността е равна. Главата й се замая, прилоша й.

Въпреки това забеляза, че в стаята има още някой. До отсрещната стена в голям хамак висеше Брас — видя ноктите му през гъстата мрежа, в която бе оплетен. В два по-малки хамака сигурно се намираха момчета от взвода. Видя блестяща черна коса, главата се завъртя от неспокойния сън — Карлос. Не успя да разпознае третият. Любопитството я напусна, когато почувства нечия ръка да я докосва в областта на стомаха.

След което стената се стопи.

Ридра се стараеше да се ориентира — ако не в пространството и времето, то поне в своите възможности. Прекрати опитите си заедно с изчезването на стената. Чакаше.

Събитието стана в горната част на стената, вляво от Ридра. Стената заблестя, стана прозрачна, във въздуха се формира метална пътечка и се протегна към Ридра.

Трима.

Лицето на най-близкия сякаш беше изсечено от тъмен камък. Беше надянал скафандър с остаряла конструкция, който автоматично приема формата на тялото, но е направен от пореста пластмаса и прилича на тромави доспехи. Плащ от черен мъхест материал покриваше едното му рамо и ръката. Единствената намеса на козметохирургията беше бялата му коса и широките метални вежди. От мидата на дясното ухо висеше тлъста сребърна обичка с формата на пръстен. Държеше дясната си ръка върху кобура на вибропистолета и оглеждаше хамаците един по един.

Вторият излезе напред — фантастична плетеница на козметохирургията — малко от грифон, малко от маймуна, нещо от морско конче. Козина, пера и шипове покриваха тялото, взето сякаш от котка. Сви се до човека със сребристата коса, подпрян на пода с юмруци. Когато онзи вдигна ръка, за да приглади прическата си, чудовището погледна нагоре.

Ридра чакаше да заговорят. Една дума би унищожила неопределеността — Съюзът или Завоевателите. Мозъкът й беше готов да улови всякакъв език, на който биха проговорили, да определи мисловните им способности, логиката им, да оцени преимуществата си, ако има такива…

Вторият леко се отмести и тя успя да разгледа третият, застанал отзад. По-висок и още по-як от другите двама, той носеше само панталон. Плещите му бяха доста широки. В неговите юмруци и пети бяха втъкани шпори като на петел — обичай у представителите на транспортното „дъно“. Имаха същото значение като металния кастет 37 37 кастет — хладно оръжие, подобно на бокс и пиратския флаг преди векове. Главата беше гладко избръсната, на черната коса личеше на местата, където е била по-гъста. Около възлестия бицепс се виждаше лента розово месо, приличаща на кърваво натъртване или зараснал разрез. Тази лента вече се възприемаше като банална щампа, защото бе омръзнала на хората от подробните описания в някои романи отпреди пет-шест години. Тя представляваше клеймо на каторжник от пещерите на Титан 38 38 Титан — спътник на Сатурн, открит от Хюйгенс през 1655 г. . Нещо в този човек навеждаше на мисълта за неимоверна свирепост и Ридра отмести погледа си. Но очите й отново се обърнаха към него против волята й.