Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Сравнително прост, мисля — отвърна Ридра. — Имат си занимание — да се безпокоят един за друг.

Вежлив въпросителен поглед. Като видя, че няма да последват разяснения, мъжът отново се обърна към тълпата.

— Имат доста странни лица, когато гледат насам, мис Вонг.

— Смеят се.

— Бандикути! Ето на какво приличат — на стадо бандикути. Интересно дали им влияе изкуственото небе?

Ридра почувства, че започва да се дразни.

Той се засмя.

— Бандикути, болни от таласанемит!

— Може би. Вие не сте ли от Дворовете? — начинът му на изказване говореше, че не е свикнал с изкуственото небе.

— От Дворовете съм.

Поразена, тя се канеше да го разпита по-подробно, но в този момент уредбата провъзгласи:

— Дами и господа, храната е сервирана!

Непознатият галантно й стори път и тръгна след нея, но когато в края на стълбата тя се обърна, той вече беше изчезнал. Отправи се към масата сама.

Под арката между двете зали я чакаха баронът и жена му. Баронесата я хвана под ръка, музикантите настройваха инструментите си.

— Оттук, моля.

Тя премина през тълпата заедно със снажната хазяйка. Застанаха до дългата маса.

— Нашите места са тук.

Ридра получи съобщение на езика на баските: „… Капитане, в записващото устройство на кораба се появи текст.“ Малък взрив в мозъка й я накара да спре рязко.

— Вавилон-17!

Баронът се обърна към нея.

— Да, Капитан Вонг?

Тя неуверено се вгледа в сухото му лице.

— Има ли тук някакви материали или документи, които се нуждаят от особена охрана?

— Всичко се охранява автоматично. Какво има?

— Бароне, тук ще има диверсия. Може вече да е започнала.

— Но как…

— Сега не мога да ви обясня, но най-добре ще е да се уверите дали всичко е наред.

Почувства, че отново се напряга.

Баронесата докосна ръката на мъжа си и заяви с неочаквана студенина в гласа:

— Феликс, това е вашето място.

Вер Дорко приближи стола си, седна и безцеремонно отвори плота на масата. Отдолу се показа контролно табло. Гостите вече заемаха местата си. На двадесет крачки от себе си Ридра видя Брас, разположен в специален хамак, закачен там заради гигантското му блестящо тяло.

— Седнете тук, скъпа моя. Нека започнем вечерята, сякаш нищо не се е случило. Мисля, че така е по-добре.

Ридра седна до барона, а съпругата му внимателно се намести вляво от нея. Вер Дорко говореше нещо в малък микрофон. На малкия екран едно след друго се появяваха изображения, които тя не можеше да разгледа от мястото си… След известно време домакинът каза:

— Засега няма нищо, Капитан Вонг.

— Не му обръщайте внимание — намеси се баронесата. — Това тук е много по-интересно!

Изпод масата се появи малък панел с бутони.

— Забавна играчка — продължи да бъбри баронесата. — Мисля, че всичко е готово — подпухналият й показалец докосна един бутон и светлината в залата започна да намалява. — Управлявам хода на вечерята, като просто натискам необходимия бутон когато трябва. Вижте сега!

Тя натисна друг бутон.

По цялата маса се отвориха капаци и оттам се появиха фруктиери с плодове — захаросано грозде, няколко сорта ябълки и пъпеши, напълнени с мед и орехи.

— Вино! — каза баронесата и натисна поредния бутон.

До всеки от стотиците прибори се появиха чаши. Заработи невидим механизъм и ги напълни догоре с пенлива, искряща течност.

— Вдигнете си чашата, скъпа. Да пием! — възкликна баронесата.

— В арсенала всичко е наред, струва ми се — обади се баронът. — Привел съм всички специални отреди в повишена готовност. Сигурна ли сте че точно сега ще има диверсия?

— Ако не сега, то след две-три минути. Най-вероятно нещо ще се взриви или някоя важна система ще откаже.

— Остава ни само да чакаме. Между другото, нашите прибори също са засекли този Вавилон-17.

— Опитайте това, Капитан Вонг — баронесата й подаде плод манго. Ридра отхапа и усети, че е пропит с ликьор.

Повечето гости вече бяха седнали. Ридра видя как едно момче от взвода — Майкъл — претърсва масата за картата с името си. Забеляза и непознатият, който я спря на стълбата. Той забързано вървеше към тях, без да обръща внимание на останалите гости.

— Това вино не е от грозде, а от сливи — отбеляза баронесата. — Малко е силничко, но е в хармония с плодовете. Гордея се със сливите, които съм отгледала! Знаете ли, да отглеждаш сливи чрез хидропоника е истински кошмар, но успяхме да получим превъзходни плодове!

Майкъл най-сетне откри мястото си на масата и нетърпеливо бръкна с две ръце във фруктиерата. Непознатият вече заобикаляше масата. Кали държеше във всяка ръка по чаша вино и местеше погледа си ту към едната, ту към другата, стараейки се да определи коя съдържа повече.