Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Какво правиш тук?

— Вътре има твърде много хора.

Тя кимна. Наблюдаваше го внимателно. Раменете се отпускат, мускулите на ръцете се напрягат, после се разхлабват. Тя чувстваше пеене в дишането, във всяко неуловимо движение на ъгловатото младо тяло. Половин минута Ридра слуша тази вълшебна мелодия, а той мълчаливо я гледаше. Розата на рамото му си шепнеше с листата. Слушайки удивителната музика на мускулите, тя попита:

— Какво се е случило между теб, Моли и Кали?

— Нищо. Мисля си… само…

— Какво?

Ридра се усмихна и приседна на парапета.

Рон клекна и опря брадата си на коленете.

— Те сигурно са наред… Но аз съм най-младият… и… — внезапно раменете му потрепериха. — Как, по дяволите, разбрахте? Разбирам, че се досещате за такива неща, но в действителност не може да знаете! Описвате това, което виждате, а не това, което знаете — говореше забързано, пречупваше думите. Тя забеляза как адамовата му ябълка нервно подскача. — Извратени! Всички митничари мислят така! Баронът, баронесата и всички останали — те не могат да разберат защо не бива да сме двама, а трима. Вие също не можете да разберете!

— Рон!

Той захапа един лист и го откъсна от храста.

— Преди пет години, Рон, аз също бях в… тройка.

Лицето му се обърна към нея толкова рязко, сякаш някой го дръпна с връв. После се обърна и продължи да дъвче листа.

— Вие сте митничар, Капитане. Просто използвате корабите, когато имате нужда, а след това ги забравяте. Вие сте кралица! Да! Но сте кралица сред митничарите. Вие не сте транспортник.

— Рон, аз съм известна и затова ме заглеждат. Пиша книги, които митничарите четат. Гледат ме, за да разберат кой ги е писал. Те не пишат така. Когато разговарям с тях, те ме питат: „Вие от Транспорта ли сте?“ — Тя вдигна рамене. — Само че аз не съм нито едното, нито другото. И все пак бях в тройка. Знам какво изпитваш.

— Митничарите не правят тройки — убедено заяви Рон.

— Две момчета и аз. Ако се реша да опитам отново, бих предпочела момче и момиче. Мисля, че ще ми бъде по-лесно. Бях в тройка цели три години. Два пъти по-дълго от вас.

— Вашите не са загинали. А нашето момиче загина. Ние за малко не бяхме убити заедно с нея.

— Единият бе убит — каза Ридра. — Другият е временно замразен, докато не открият лекарство за болестта на Колдър. Не мисля, че това ще стане, докато съм жива, но ако все пак успеят…

Рон се обърна към нея.

— Кои бяха те?

— Митничари или транспортници? — Тя вдигна рамене. — Също като мен — нито едното, нито другото. Фобо Ломбс беше капитан на междузвезден транспортен кораб.

Той ме преведе през всичко и ме направи Капитан. Занимаваше се с изследвания по хидропоника 30 30 хидропоника — метод за отглеждане на растения, при който вместо почва се използват разтвори на веществата, които растенията обикновено извличат от почвата . Надяваше се да я използва в хиперстатиса. Какво представляваше? Строен, със светла коса, много емоционален. Понякога се напиваше след полет, сбиваше се и го прибираха в затвора, а ние му плащахме гаранцията и го извеждахме оттам. Това се е случвало само два пъти, но по цяла година го дразнехме. Не му харесваше да спи по средата, защото искаше едната му ръка да е винаги отгоре.

Рон се разсмя.

— Бе убит при изследването на катакомбите на Ганимед 31 31 Ганимед — спътник на Юпитер, открит от Галилей през 1610 г. , когато второ лято подред работехме за Юпитерианската Геологична Служба.

— Като Кати — каза Рон след кратка пауза.

— Мюълз Арънлайд беше…

— „Имперската звезда“! — възкликна Рон и се ококори. — „Кометата Йо“! Какви книги! Били сте в тройка с Мюълз Арънлайд?

Тя кимна.

— Доста весели книжки, нали?

— По дяволите, всички съм ги чел! Що за мъж беше той? Прилича ли на „Кометата Йо“?

— Всъщност „Кометата Йо“ е Фобо. Но на него не му хареса, аз се разстроих, а Мюълз започна да пише нов роман.

— Искате да кажете, че в тези романи всичко е истина?

Тя поклати глава.

— Повечето книги представляват фантастични истории, които биха могли да се случат. А Мюълз? В романите си той се маскираше. Беше тъмнокос, замислен, невероятно търпелив и много добър. Той ми разясни абсолютно всичко за изреченията и абзаците. Знаеш ли какво емоционално въздействие оказват абзаците в текста? Обясни ми как да отделя това, което искам да кажа, от това, което искам само да се подразбира, и кога да правя едното, кога — другото — тя замълча за малко, после продължи: — Веднъж ми даде един ръкопис и каза: „Виж това и ми кажи дали е както трябва.“ Единственото, което можах да му кажа бе това, че думите са твърде много. Беше скоро след смъртта на Фобо. Тъкмо започвах да пиша стихове. Ако все пак нещо съм постигнала, изцяло го дължа на Мюълз. Разболя се от болестта на Колдър след четири месеца. И двамата не успяха да видят първата ми книга, макар че повечето от стиховете ги знаеха. Може би Мюълз все някога ще ги прочете. Дори може да реши да напише продължение на „Кометата Йо“. Или ще дойде в Моргата, ще извика матрицата на моя мозък и ще каже: "А сега виж това и ми кажи дали е както трябва. Ще мога да му кажа много повече от предишния път. Но това няма да е моето съзнание — Ридра почувства как я обзема печал.