Самуел Дилейни - Вавилон 17

— До известна степен — да. По-скоро е в състояние на транс, като йога. Или като гущер през зимата. Бих могъл да го активизирам заради вас, но вече е седем без десет. Нека не караме гостите да ни чакат.

Тя премести погледа си от фигурата във витрината върху матовата, пергаментова кожа на лицето на барона. Долната й челюст неволно направи няколко преживни движения.

— Като в цирка — каза Ридра. — Но сега съм пораснала. Да вървим.

Напрегна волята си, за да приеме протегната ръка на Вер Дорко. Беше като суха хартия и толкова лека, че Ридра едва не отдръпна своята.

— Капитан Вонг! Възхитена съм!

Баронесата протегна подпухналата си ръка със сиви и розови оттенъци, напомняща за сварено месо. Пищните й луничави рамене бяха разголени, вечерната рокля откриваше доста голяма част от раздутата й фигура, подчертавайки още повече гротескно оформеното тяло.

— Тук, в Дворовете, се случват толкова малко интересни неща, че когато ни посети известна личност като вас… — тя завърши изречението с възторжена усмивка, но огромните тестообразни бузи я изопачиха в нещо просешко и надуто.

Ридра задържа меките, податливи пръсти на баронесата точно толкова, колкото изискваше благоприличието, и отвърна на усмивката й. Спомни си как като малка й забраняваха да плаче, когато я наказват. Беше длъжна да се усмихва.

Баронесата сякаш бе потопена в огромно пространство от тишина. Гласните й струни плуваха в мазнина. И макар че в думите й, долитащи иззад плътните устни, личеше звънлива нотка, те се чуваха като през дебело одеало.

— Вашият екипаж! Нарочно поканихме всички. Вече зная колко човека наброява пълния екипаж — двадесет и един. — Тя одобрително кимна. — Прочетох някъде за това, но тук виждам само осемнадесет.

— Реших да оставя Разединените на кораба — обясни Ридра. — Ще трябва специално оборудване, за да разговаряте с тях. Според мен само ще смущават гостите. Твърде много са заети със себе си, а освен това не ядат.

На обяд ядоха овнешки бут, и за тази лъжа ще се печеш в Ада, изкоментира за себе си Ридра.

— Разединените? — Баронесата докосна лакираната плетеница на прическата си. — Имате предвид мъртвите? Да, разбира се! Не помислих за това. Сама виждате колко сме откъснати от останалите светове.

Ридра се замисли дали баронът все пак няма апаратура за връзка с Разединените, но баронесата се наведе и й прошепна поверително:

— Всички са очаровани от екипажа ви! Може ли да започваме?

Преминаха от белокаменното фоайе в залата. Баронът се движеше вляво от Ридра (тя усещаше сухата като пергамент кожа на дясната му ръка), а жена му — вдясно (постоянно пъшкаща и подскачаща).

— Ей, Капитане! — изрева Кали, бодро крачейки насреща им. — Хубаво местенце, нали? — Той посочи пълната зала и демонстративно вдигна чашата си, след което одобрително кимна. — Позволете да ви предложа от това, Капитане. Тук едно момче постоянно се разкарва с пълен поднос — и той й подаде табла, пълна с тънки сандвичи: пълнен черен дроб с маслини и сушени сливи, завити в бекон. — Мадам, сър — гигантът се обърна към домакините, — вие не желаете ли?

Налапа един сандвич, отпи от питието и доволно изкоментира:

— Хммм!

— Ще почакам, докато донесат други — каза баронесата.

Изумената Ридра погледна към нея, но видя на месестото й лице широка усмивка.

— Надявам се, че ви харесват.

Кали преглътна.

— Да. Освен ония солените с рибата. Те не ми харесват. Но останалите са добри.

— Ще ви кажа нещо — баронесата се наведе към него и се усмихна самодоволно. — На мен самата никога не са ми харесвали сандвичите с риба. Но какво да се прави? Това ни доставят.

— Ако нещо не ми харесва — тръсна глава Кали, — просто казвам да не ми го носят.

Баронесата повдигна вежди.

— Знаете ли, вие сте абсолютно прав! Точно това ще направя — тя погледна към мъжа си. — Следващият път ще им го кажа, Феликс!

Келнерът с подноса изникна безшумно до тях.

— Желаете ли питие?

— Тя не иска да пие от тия малки чашки — Кали посочи Ридра. — Донеси й по-голяма, като моята.

Ридра се засмя.

— Кали, страхувам се, че не трябва. Искам тази вечер да съм във форма!

— Глупости! — възкликна баронесата. — И аз искам голяма! Струва ми се, че барът беше някъде тук.

— За последен път го видях ей там — показа Кали.

— Искам днес да се веселим, но с това в чашите е абсолютно невъзможно — тя хвана Ридра под ръка, обърна се и подхвърли на мъжа си: — Феликс, бъди гостоприемен!