Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Един момент — усмихна се баронът и взе метала. — Ако го видите на земята, най-вероятно няма и да го погледнете втори път.

— Отрова? — предположи тя. — Или нещо по-силно?

— Не — той замислено въртеше парчето в ръце. — Просто е силно избирателен. И добре се подчинява — той вдигна ръка. — Да допуснем, че ни трябва пистолет… — в ръката си вече държеше вибропистолет последен модел, какъвто Ридра не бе виждала, — или гаечен ключ… — сега държеше тридесетсантиметров ключ. — Или мачете — острието изсвистя, когато замахна с ръка. — Или малък арбалет — оръжието имаше спусък и двадесетсантиметрова тетива. Стрелата беше два пъти по-дълга от арбалета и завършваше със седемсантиметрово острие. Баронът натисна спусъка и глух удар последва след продължително свистене, когато стрелата се заби в стената.

— Това е мираж — заяви Ридра. — Затова не мога да го докосна.

— Метално клеймо — каза баронът. В ръката му се появи чукче с много тънък ударник. При удара върху мястото, където лежеше оръжието във витрината, се разнесе рязък звън.

Ридра видя кръглата следа от удара. В центъра й се забелязваше миниатюрно изображение на герба на Вер Дорко. Тя прокара пръстите си по клеймото, още топло след удара.

— Това не е мираж — каза баронът. — Защото този арбалет пробива петсантиметрова дупка от четиридесет метра. А вибропистолетът… Мисля, че знаете какво може да направи.

В ръката си отново държеше обикновено парче метал.

— Опитайте да го вземете.

Ридра подложи ръка, баронът разтвори пръсти, но парчето по непонятен начин прескочи дланта й и се оказа във витрината.

— Това не е фокус. Просто е високоизбирателен и послушен.

Той докосна края на витрината и прозрачният капак се плъзна на мястото си.

— Умна играчка, нали? Ще ви покажа още някои работи.

— Как действа?

Вер Дорко се усмихна:

— Съумяхме да поляризираме сплав от най-твърдите елементи така, че да съществува само в определени възприемащи матрици. В останалите плоскости се чупи. Това означава, че, ако не броим зрителното възприятие, тя е недостъпна за останалите рецепторни органи. Няма маса, няма тегло — при тази сплав всичко е потенциално съществуващо. Може да бъде пренесена на всеки кораб, отправящ се в хиперстатиса и да се остави до приборите. Два или три грама от нея извеждат от строя всички системи на кораба. Това е главното й предназначение. Ето защо достатъчно е само да попадне на борда на кораб на завоевателите и спокойно можем да забравим за него, сякаш никога не е съществувал. Останалото е просто за развлечение. Неочаквана способност на поляризираната сплав да запомня формите.

Преминаха в следващата стая.

— Структурата на всеки предмет може да бъде закодирана на молекулярно равнище. В поляризирано състояние всяка молекула на веществото се движи свободно. Дайте тласък — и тя ще заеме необходимото положение, образувайки нова структура. — Баронът се обърна и посочи наредените шкафове: — Там е истинското оръжие — около три хиляди структури, в които може да се превърне това парче метал… Оръжието представлява знание за това, което може да се направи. При ръкопашна схватка една свръхздрава ванадиева тел може да се окаже смъртоносно оръжие. Ако бързо я вкарате в окото под ъгъл, така че да засегнете предния мозък и след това я извадите — настъпва общ паралич. Ако я вкарате по-дълбоко и достигнете малкия мозък — смърт. Същата тази тел може да блокира комуникационен прибор тип 27-QX, който завоевателите използват най-често.

Ридра почувства, че мускулите на лицето й се напрегнаха. Отвращението, подтискано досега, изскочи навън.

— Това помещение е предназначено за Борджия — баронът се засмя и поясни: — Така наричам отделът по токсикология. Тук има ужасни неща. — Той взе от стилажа плътно запушен стъклен съд. — Чист токсин 20 20 токсин — отровно за човешкият организъм вещество, изработвано от микроорганизми на дифтерита 21 21 дифтерит — заболяване на гърлото . Има достатъчно, за да отровим град с прилични размери.

— Но стандартната процедура на ваксиниране… — започна Ридра.

— Токсин на дифтерита, скъпа моя. Токсин! В миналото, когато инфекциозните болести са били проблем, когато от дифтерит са умирали стотици хора, огледът на труповете не е давал нищо, освен няколко хиляди микроба, загнездени в гърлото на жертвата. Нищо повече. Всеки един от тези микроби би могъл да предизвика най-много кашлица. Необходими са били години, за да се обясни какво става всъщност. Крехките бацили произвеждат още по-мизерен продукт — най-смъртоносното органично вещество, което ни е известно. Количеството, необходимо, за да се умъртви един човек — дори бих казал тридесет или четиридесет човека — е практически неопределимо. Дори и сега, въпреки развитието на науката, токсин може да се получи по един-единствен начин — като го синтезират микробите. Борджия промени това. — Той посочи друг съд: — Цианид, старият боен кон! Чувствате ли миризмата на бадеми? Може би сте гладна? Ще изпратя да ни донесат коктейлите веднага, щом пожелаете.