Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Благодаря, барон Вер Дорко.

Черните му вежди се вдигнаха, устните му се извиха в усмивка върху мургавото лице.

— Разпознавате хералдическите 18 18 хералдика — наука, занимаваща се с изучаването и описанието на гербове символи? — той вдигна дългия си показалец към герба на гърдите си.

— Да.

— Великолепно! Ние живеем в свят на изолирани селища. Радко контактуваме помежду си. Всеки говори на свой особен език.

— Аз говоря на много езици.

— Капитан Вонг, понякога ми се струва, че без Нахлуването, без цел, върху която Съюзът да съсредоточи енергията си, нашето общество би се разпаднало. Капитан Вонг… — той млъкна и изящните линии на лицето му се свиха от напрежение, но бързо се изгладиха. — Ридра Вонг?

Тя кимна, усмихвайки се на неговата прямота. Държеше се внимателно, докато предположението не се превърна в увереност.

— Не съм си представял… Но, разбира се… — той протегна ръка, сякаш искаше да се запознаят отново. Хладната вежливост на маниерите му се смени с радушна усмивка. — Искам да знаете, че книгите ви…

Изречението бе завършено от леко накланяне на главата. Тъмните очи се разшириха, устните прикриха злобата с усмивка, ръцете се търсеха. Всичко това говореше на Ридра за ненаситен апетит по неин адрес, глад за нещо, което тя е и може да бъде.

— В моят дом вечерята се сервира в седем — той прекъсна мислите й с покана. — Ще вечеряте с мен и баронесата.

— Благодаря, но бих искала да обсъдя с моя екипаж…

— Каня целият ви екипаж. Жилището ми е просторно. На ваше разположение ще бъдат залата за конференции и всички свободни апартаменти, макар и да не са толкова удобни, колкото тези на кораба ви.

Езикът, мяркащ се зад изрядно белите зъби, кафеникавата линия на устните му — думите излизат вяло, като от джвакащи челюсти на човекоядец.

— Ще ви помоля да дойдете малко по-рано, за да успеем да ви подготвим…

Тя притаи дъх, но веднага почувства облекчение — леко присвитите му очи говореха за това, че е забелязал уплахата й, макар че не я е разбрал.

— … за екскурзия по Дворовете. Генерал Форестър пожела да ви запознаем с новостите, предназначени за борба със завоевателите. Това е голяма чест, мадам. Тук има доста висши офицери, които никога не са виждали това, което ще покажем на вас. Предполагам, че ще ви бъде скучно през по-голямата част от времето. Според мен трябва да ви покажем само най-интересните изобретения — някои от тях са наистина остроумни. Не разрешаваме на въображението да скучае.

Този човек разпростира върху мен параноята си, помисли Ридра. Не ми харесва.

— Бих предпочела да не ви се натрапвам, бароне. На кораба ме чака много работа, която трябва…

— Елате. Работата ви ще се облекчи, уверявам ви. Жена с вашия талант и външност ще има успех в моя дом. Освен това… съм доста гладен за интелигентен събеседник.

Ридра почувства как се напрегна челюстта й за трети отказ, но баронът я изпревари:

— Ще ви чакам около седем заедно с екипажа.

Летящият диск се плъзна над площада. Ридра погледна към рампата, където на фона на изкуствената вечер бяха изрисувани силуетите на екипажа. Дискът започна леко да се издига към входния постамент на „Рембо“.

— Е — обърна се тя към малкия готвач, който едва вчера свали превръзката от коляното си, — тази вечер си свободен. Всички са канени на вечеря. Ако можеш, провери маниерите на момчетата — дали знаят кое с какъв нож се яде и тем подобни.

— Вилицата за салата е малка, поставя се в края — започна Помощникът, обръщайки се към взвода.

— А до нея? — попита Алегра.

— За стриди.

— Ами ако тук не ядат стриди?

Флоп изтри устата си с опакото на ръката:

— Предполагам, че ще успееш да се справиш.

Брюс положи лапа на рамото на Ридра.

— Как се чувствате, Ка’итане?

— Като прасенце на шиш.

— Изглеждате уморена — добави Кали.

— Сигурно съм работила повече, отколкото трябва. Довечера сме на гости у барон Вер Дорко. Мисля, че ще успеем да се поотпуснем.

— Вер Дорко? — попита Моли.

— Той е координатор по разработването на всички проекти, насочени против завоевателите.

— Значи под негово ръководство се проектира най-голямото и най-секретното оръжие? — обади се Рон.

— Също така и най-малкото и най-смъртоносното. Имам предвид възпитанието.

— Тези случаи на са’отаж — каза Брас. Ридра вече бе успяла да им обясни идеите си. — Една ус’ешна акция във Военните Дворове ще се отрази ’ного лошо на действията ни ’ротив завоевателите.