Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Да, да — каза Рон. — Изкривената плоскост на нашата окръжност с изпъкналостите по краищата — по тях ще успеем да изчислим положението си спрямо Земята.

— Ясно ли е? — Ридра тръгна към изхода. — Ще направим разчетите, след което ще се придвижим на седемдесет — осемдесет километра и ще ги повторим. По този начин ще получим диаметърът на орбитата и скоростта. не ни трябва друго, за да изчислим координатите. Чак след това може да се потопим в хиперстатиса. Апаратурата е изправна, така че ще изпратим сигнал за помощ и ще я получим от най-близката станция.

Възхитените навигатори я последваха в коридора.

— Започвам да броя — каза Ридра.

При „нула“ Рон изключи захранването на стените. Топчетата започнаха своето бавно движение.

— Всеки ден ни учите на нещо! — възкликна Кали. — Ако ме бяхте питали, щях да ви кажа, че не можем да се измъкнем от този капан. А за изхода трябваше аз да се сетя! Това е моята работа. Как ви дойде наум решението?

— От думата „голяма окръжност“ на… един друг език?

— На друг език? — повтори Моли. — Как така?

— Ами… — Ридра взе една метална пластина и писалка. — Малко ще го опростя и ще се постарая да ви го покажа. — Тя започна да чертае. — Нека допуснем, че думата за окръжност е „О“. Във всеки език има интонационна система за изразяване на сравнителни размери. Ще я представим с диакретични 16 16 диакретичен — допълнителен знак към буква, който служи за уточняване на значението й знаци: <, =, >, съответно по-малко, обичайно и по-голямо. Какво би означавало

— Най-малката възможна окръжност — отговори Кали. — Това е просто точка.

Ридра кимна и продължи:

— Сега да го приложим към окръжностите на сферата. Да предположим, че =О, думата за обикновен кръг, е съпроводена с един от двата символа — II или Х, — единият се отнася за случая, когато окръжностите не се пресичат, вторият е за пресичащи се кръгове. Какво ще означава ОХ?

— Пресичащи се големи окръжности — каза Рон.

— Тъй като всички големи окръжности се пресичат, в този език думата за тях винаги е ОХ. Информацията се съдържа в самата дума. Също така в английския език думите busstop (автобусна спирка) и foxhole (лисича дупка) носят информация, за разлика от френските думи La gare и Le terrier. Съчетанието „голяма окръжност“ съдържа определена информация, но тя не е достатъчна, за да ни извади от трудното положение. Трябваше да премина на друг език, да извлека от него необходимата информация и да реша какво да правя.

— Що за език е това? — обади се Кали.

— Не зная истинското му име. Засега се нарича Вавилон-17. От малкото, което знам за него, мога да твърдя, че думите му съдържат в себе си повече информация и то в по-малък обем, отколкото четири-пет земни езика, взети заедно.

Моли гледаше неразбиращо и Ридра набързо й преведе казаното.

— Кой говори? — попита Първият Навигатор, използвайки минималните си знания по английски.

Ридра си прехапа долната устна. Когато сама се питаше за това, мускулите й се напрягаха, ръцете започваха да треперят, пулсът катастрофално се ускоряваше, гърлото се свиваше от внезапни спазми. Същото се случи и сега. След това й мина.

— Не знам. Но искам да разбера. Точно с тази цел организирах експедицията.

— Вавилон-17… — повтори Рон.

Зад гърба им деликатно се покашля едно от момчетата от взвода.

— Какво има, Карлос?

Набитият, мускулест Карлос, с гъста черна коса, каза със свистящ шепот:

— Капитане, бихте ли дошли да ви покажа нещо? — той се приближи. Босите му крака бяха покрити с горещи мазоли — резултат от контакта с двигателните тръби. — Там, долу, в тръбите. Мисля, че трябва сама да го видите.

— Помощникът ли ви изпрати?

Карлос тикна зад ухото си показалец с изгризан нокът.

— Аха.

— Вие тримата се заемете с координатите — обърна се Ридра към навигаторите. — Ще се справите ли?

— Надявам се, Капитане — Кали не сваляше поглед от топчетата.

Ридра тръгна след Карлос. Слязоха по стълбата и прегънати тръгнаха по тесния коридор.

— Тук долу — каза момчето, уверено показвайки пътя.

Спря върху една мрежеста платформа и отвори сегмент от стената. Отмести панела, покриващ електрическите кабели.

— Вижте! Ето там! Разбито е!

Върху пластмасовата повърхност се виждаше тясна зигзагообразна цепнатина.

— Как? — кратко попита Ридра.

— Ей така — той взе платката и направи жест, сякаш се опитва да я огъне.

— Убеден ли сте, че не се е счупила сама?

— Не може сама да се счупи. Прекалено добре е закрепена. Мисля, че и с чук не бихте успели. А оттук минават всички управляващи вериги.