Самуел Дилейни - Вавилон 17

Ридра се обърна по посока на болезнения вик и видя Дяволчето, чието коляно кървеше от удара в стената.

Тласък.

Тя се облегна на мократа облегалка на креслото. На екрана за вътрешна връзка се появи лицето на Помощника.

— Капитане!

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Ридра.

Контролните светлини на пулта се запалиха. Корабът отново се разтресе.

— Още ли дишаме?

— Да, само че… — лицето на Помощника се наля с кръв. Появиха се черни петна, предизвикващи неприятни усещания. — Да. С въздуха всичко е наред. Неприятности в захранващата система.

— Ако проклетите помпи… — тя изключи екрана.

Раздаде се гласът на Флоп, началникът на машинното отделение.

— Господи, Капитане, нещо ни удари!

— Какво?

— Не знам — Флоп погледна някъде извън обхвата на камерата. — Двигатели „А“ и „В“ са наред. Но „С“ искри като фойерверк на Четвърти юли 13 13 Четвърти юли — националният празник на САЩ . Къде, по дяволите, се намираме сега?

— На един час път до Луната. Дори не сме напуснали обсега на Звезден Център — 9. Навигация?

Ново превключване на екрана.

Появи се тъмното лице на Моли.

— Къде сме? — попита Ридра на немски.

Първият Навигатор бързо изчисли възможната орбита и я определи по две вероятностни логаритмични криви.

— Кръжим около Земята — обади се Рон.

— Нещо ни отклони от курса. Не можем да пуснем двигателите и сега се носим по инерция.

— С каква скорост и в какво направление?

— Кали се опитва да разбере.

— Ще се опитам да погледна навън — Ридра извика Групата на Разединените. — нос, как мирише това?

— Вони. Непознат мирис. В затруднение сме.

— Чуваш ли нещо, Ухо?

— Нищо, Капитане. Всички течения на хиперстатиса в този район са спокойни. Ние сме твърде близко до гравитационен център. Има слабо течение — около петдесет спектъра — в направление К. Но не мисля, че ни е отнесло далеч. В момента се движим в магнитосферата на Земята по инерция от последния тласък.

— Око, как изглежда?

— Като вътрешността на кофа за въглища. Каквото и да се е случило с нас, избрали сме най-тъмното място. Според мен течението е достатъчно силно и може да ни завлече в благоприятен поток.

Намеси се гласът на Брас:

— ’их искал да зная какво става, ’реди да влезем та’. И на ’ърво ’ясто — къде с’е, ’ърви?

— Навигация?

Изкуствената гравитация на кораба се стабилизира, креслото застана на мястото си. Малкото Дяволче клатеше глава и мигаше. Лицето му бе изкривено от болка.

— Какво стана, капитане? — прошепна юношата.

— Проклета да съм, ако знам! — отвърна Ридра. — Но ще разбера!

Обедът премина в мълчание. Момчетата от взвода — на възраст около двадесет години — се хранеха, по-тихи от трева. На офицерската маса Навигаторите седяха срещу Разединените. Тлъстият помощник наливаше вино на екипажа. Ридра обядваше с Брас.

— Не зная — той тръсна гривестата си глава, въртейки чашата в лапите си. — Всичко ’еше толкова тихо, с’окойно, нищо не ’редвещаваше… Това, което се случи, стана вътре в кора’а.

Дяволчето, със здраво бинтован крак, унило внесе тортата, отдели крак, унило внесе тортата, отдели порции за Ридра и Брас и се запъти към мястото си на масата на екипажа.

— Така — каза Ридра. — Обикаляме около Земята, апаратурата не работи, дори не можем да определим къде се намираме!

— А’аратурата на хи’ерстатиса е здрава — напомни й Брас. — ’росто не знае’ изходните координати, за да на’рави’ скок.

— И не можем да скочим, ако не знаем откъде тръгваме — тя разсеяно огледа столовата. — Как мислите, Брас, надяват ли се да се измъкнем оттук?

— Надяват се вие да ги из’ъкнете, Ка’итане!

Тъмните устни на Ридра докоснаха ръба на чашата.

— Ако не ’ред’рие’ете нещо — продължи Брас, — ще си сед’ тук още шест ’есеца, ще ’оглъща’е кулинарните ’роизведения на Дяволчето и накрая ще се задуши’. Дори не ’оже’ да из’рати’ сигнал за ’едствие, докато не влезем в хи’ерстатис с ’остоянен канал за свръзка. Навигаторите не ус’яха да из’ислят нищо. Са’о о’ределиха, че се движи’ ’о голя’ кръг.

— Би трябвало да имаме илюминатори. Тогава бихме могли да погледнем към звездите и си определим орбитата. Би ни отнело около два часа.

Брас кимна.

— Виждате ли докъде водят съвре’енните удо’ства. Един стар секстант 14 14 секстант — ъгломерен уред, използван от моряците за определяне местоположението на кораба в открито море и няколко илю’инатора биха свършили до’ра ра’ота, но с’е натъ’кани догоре с електроника и затова се седи’ и не знае’ какво да ’рави’.