Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Ако нещо ми е непонятно, това е завръщането — благоговейно прошепна чиновникът. — Нима всеки мъртвец може отново да се съедини с тялото си? Права сте, Капитан Вонг, митничарите не са свикнали да говорят за такива неща.

— Всеки един самоубиец, който се лишава от тяло по обичайните канали на Моргата, може да бъде съживен. Но случайната смърт, когато Моргата не може да възстанови тялото, или естествената смърт, която чака всеки от нас на около сто и петдесетгодишна възраст, е окончателна. Но ако се възползвате от услугите на Моргата, записът на матрицата на мозъка ви ще се съхрани и способността ви да разсъждавате може да бъде възстановена когато трябва, макар че съзнанието ви ще изчезне.

Пред тях като шлифован кварц блестеше триметровия кристал на регистратора.

— Рон — извика го Ридра. — Не, Рон и Кали.

Навигаторите се приближиха и замряха в недоумение.

— Капитане, сигурно знаете за някой Първи, който неотдавна се е лишил от тяло, и мислите, че ще успеем…

Ридра поклати глава. Прокара пръстите си по блестящата повърхност на регистратора. На огънатия екран в основата замигаха думи. Спря ги с пръст. „Втори Навигатор“. Не, по-нататък. „Първи Навигатор“. Това е. Тя изчака малко, след което ръката й бързо се задвижи в различни посоки.

— … мъже, мъже, мъже, жени. Кали, Рон, говорете.

— За какво?

— За себе си, за това, което желаете.

Погледът на Ридра бе отправен някъде далече — гледаше между екрана, гиганта и юношата.

— Ами… добре — Кали се почеса по главата.

— Хубавичка — каза Рон. — Искам да е хубава.

Той се наведе. Очите му блестяха.

— О, да! — каза Кали. — Обаче не може да бъде красиво, пълно ирландско момиче с черна коса, ахатови очи, с лунички, появяващи се четири дни след началото на полета… Не би могла да говори така, че да ти завърти главата, дори само да дава команда на компютъра, а когато ти държи главата с меките си длани и ти казва колко си й нужен…

— Кали! — извика Рон.

Огромният Навигатор замълча. стисна юмруци и шумно си пое дъх.

Ридра чакаше. Бавно, сантиметър по сантиметър местеше пръста си по екрана на регистратора, където се появяваха и изчезваха имена.

— Хубавичка — повтори Рон. — Да обича спорта. Кети много-много не си падаше по него… Често съм си мислил, че за мен би било по-добре да е спортистка. Най-добре си пасвам с хора, които обичат борбата… И да притежава мигновена реакция, като Кети. Само…

— Само че — Кали унило отпусна ръцете си — това ще бъде съвсем нова личност и няма да има нищо, което да познаваме… Нека тя я подбере.

— Да — съгласи се Рон. — Избери ни добър Навигатор. Той ще ни обикне.

— Ако е такава, каквато искате — ръката на Ридра се колебаеше между две имена, — вие ще я обикнете ли?

Кали бавно кимна. Същото направи и Рон, но бързо. На екрана се появи име — Моли Тва, Първи Навигатор. Следваха координатите. Ридра ги набра на циферблата.

На двадесет и пет метра над тях нещо блесна. Един от стотиците хиляди ковчези излезе от стената. Силовото поле го подхвана.

Апаратурата за съживяване се изкачи, прие ковчега и се спусна обратно. Гробът се наклони. Изглеждаше доста мрачно. Отвътре бе покрит със скреж. Трепна за миг, фиксира се, нещо изщрака.

Вътрешната повърхност се замъгли, покри се с влага. Всички се приближиха, за да виждат по-добре.

Тъмно петно на тъмен фон. Движение под искрящото стъкло. То се отмести, откривайки тъмната й, топла кожа и изплашения поглед.

— Всичко е наред — каза Кали и я докосна по рамото. Тя се надигна, погледна ръката му и пак се отпусна. Рон застана до Втория Навигатор.

— Привет!

— Е, мис Тва — продължи Кали. — Отново сте жива. Ще ни обикнете ли?

— Нини ни нени? — лицето й изразяваше учудване. — Нико вапи хопа?

Рон се огледа изумен:

— Струва ми се, че не говори на английски!

— Да, знам — усмихна се Ридра. — Но иначе е самото съвършенство. По този начин ще имате достатъчно време, за да се опознаете, преди да кажете нещо наистина глупаво. Тя ще заобича борбата, Рон.

Юношата погледна към момичето. Косата й имаше цвят на графит и беше късо подстригана. Устните й бяха посинели от студа.

— Вие борите ли се?

— Нини ни нени? — отново попита тя.

Кали си дръпна ръката и направи крачка назад. Рон се почеса зад ухото.

— Е? — обади се Ридра.

Кали вдигна рамене.

— Ами… не знам.

— Тя е хубавичка — каза Рон. — Ти си хубава. Не се страхувай. Пак си жива.

— Нинаогапа! — тя хвана Кали за ръката. — Джи, ни усику ау мкана? — очите й се отвориха широко.