Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Обиколка… — Ридра остави чашата си.

— Какво?

— Дер Крайс — каза тя и се намръщи.

— Какво е това?

— Ратас, орбис, ил керхио — тя натисна с длан по масата. — Кръг. Това е думата „кръг“ на различни езици.

Брас се опита да се намръщи и лицето му придоби ужасно изражение заради бивните.

— Сфера — продължаваше Ридра. — Ил глобо, гумлас — тя стана, — куле, куглег, кринг!

— Какво о’що и’ат езиците с нашия ’ро’ле’? Кръгът си е кр…

Но тя побягна от столовата със смях. В каютата си грабна записките по превода. Очите й бързо бягаха по редовете. Натисна бутона за връзка с навигаторите. Рон тъкмо си бършеше устата.

— Капитане? Какво искате?

— Часовник. И… торбичка с топчета.

— Какво?!

— Ще имате време да си доядете тортата. Веднага елате в G-центъра.

— Топ-че-та — произнесе Моли изумена. — Топчета?

— Поне един човек от взвода е помъкнал торбичка с топчета за игра. Намерете го и ме чакайте в G-центъра.

Тя скочи от падналата облегалка на креслото, излезе от каютата, зави в седми радиален тунел и се отправи по цилиндричния коридор към голямото сферично помещение на G-центъра — гравитационния център на кораба. Това беше сфера с диаметър десет метра, където в безтегловност бяха разположени чувствителните прибори на гравиметричното оборудване. Миг по-късно от противоположния вход се появиха навигаторите. рон носеше торбичка със стъклени топчета.

— Лизи има молба да й върнете топчетата до утре, защото момчетата са я провъзгласили за Първенец и тя иска да затвърди позицията си.

— Ако успеем, ще си ги получи още тази вечер.

— Каква ваша идея? — поинтересува се Моли.

— Честно казано, идеята не е съвсем моя.

— А чия? И какво представлява? — попита Рон.

— Предполагам, че принадлежи на някой, говорещ друг език. Ето какво трябва да направим: ще наредим топчетата по стените на помещението, след което ще държим часовници в едната си ръка и ще пишем с другата.

— Защо? — обади се Кали.

— Ще наблюдаваме накъде ще тръгнат топчетата и колко време им е необходимо за това.

— Не разбирам — призна Рон.

— Орбитата ни се стреми към голямата окръжност около Земята, нали? Това означава, че всичко в кораба също се върти по тази окръжност и ако оставим един предмет в покой, той автоматично ще открие орбитата си.

— Това е така. После?

— Помогнете ми да наредим топчетата. Те имат желязна сърцевина. Трябва да намагнитизираме стените, за да ги удържат неподвижни, докато наместим всички. След това ще ги освободим едновременно.

Рон, все още неразбиращ, се отправи да подаде ток към стените.

— Ама още ли не се сещате? Та вие сте математици! Я ми кажете какво знаете за голямата окръжност?

Кали взе една шепа топчета и започна да ги реди по стените.

— Това е най-голямата окръжност, която може да се получи при сечение на сфера.

— Диаметърът на голямата окръжност е равен на диаметъра на сферата — добави Рон.

— Сумата от ъглите при пресичане на кои и да е три големи окръжности вътре в топологично затворена сфера е равна на петстотин и четиридесет градуса. Сумата от ъглите на n пъти по сто и осемдесет градуса — Моли изговаряше английските думи ясно разграничени. Беше започнала да усвоява езика с помощта на персонификат. Гласът й беше много звучен. — Топчетата тук?

— Да, едно над друго, с разстояние между тях. Разкажете ми по-подробно за сеченията.

— Ами… — започна Рон. — Във всяка сфера всички големи окръжности се пресичат или са конгруентни 15 15 конгруентен — в математиката — напълно еднакъв .

Ридра се засмя.

— Точно като тези, а? Има ли още някакви окръжности в сферата, които да се пресичат независимо от местоположението си?

— Мисля — отвърна Кали, — че останалите окръжности могат да се разместят така, че никога да не се пресекат. Но големите окръжности имат поне две пресечни точки.

— Помислете малко за това и погледнете топчетата — те са наредени по големи окръжности.

Моли внезапно се отдели от стената и заклати глава с разбиране. Каза нещо на родния си език и Ридра се засмя.

— Точно така — каза тя. След това поясни на Рон и Кали: — Те извършват относително движение едни спрямо други и траекториите им се пресичат.

Очите на гиганта се разшириха.

— Ами да! За една четвърт от нашия път по окръжността всички те ще се изравнят в плоскост…

— … лежаща в плоскостта на нашата орбита! — завърши Рон.

Моли се намръщи и направи нетърпелив жест.