Самуел Дилейни - Вавилон 17

Той отмести друг панел и извади още една платка.

— Дефлекторите на жироскопичните стабилизатори за обикновени маневри.

Ридра прокара нокът по цепнатината на втората платка.

— Някой от екипажа ги е разбил — каза тя. — Занесете ги в работилницата. Кажете на Лизи да ги залепи и да ми ги донесе. Аз ще ги поставя на местата им, а след това ще й върна топчетата.

Падане на перва в гъсто масло. Жълтият блясък бавно преминава в кехлибарен, после в червен и накрая затихва. Такъв е полетът в хиперстатиса.

Ридра подреждаше картончета върху компютъра. Речникът, който съставяше, почти се удвои от началото на пътешествието. С част от съзнанието си изпитваше удоволствие като след хубав обяд. Думите и неуловимият им смисъл ставаха все по-податливи в ръцете й, разкривайки все повече и повече значението си.

Но тук имаше предател. Въпросите — без никакъв шанс за отговори — кой или какво и защо? — опустошаваха другата част от съзнанието й, мъчеха я до изнемогване. Някой съзнателно беше счупил платките. Лизи го потвърди. Но кой? Имената на всички членове на екипажа и до тях — въпросителен знак.

Падане на скъпоценен камък върху купчина скъпоценности. Такъв е изходът от хиперстатиса в района на Съюза на Военните Дворове в Армседж.

Тя свали от комуникационния панел чувствителния шлем — връзката й с Разединените.

— Ще превеждате ли за мен?

Индикаторът мигна в знак на съгласие. Всеки от Разединените възприемаше гравитационните и електромагнитните течения на статиса с помощта на чувствителните си органи — всеки в своята сфера. Детайлите са милиарди. Пилотът води кораба по тези течения като ветроходец по океана. Шлепът даваше възможност да се обхване картината цялостно, без наблюдателят да се побърка.

Тя го сложи, като покри очите, ушите и носа си.

Станциите и планетоидите, съставляващи Военните Дворове, се носеха в приличащото на индиго пространство. В наушниците се чуваха музикални ноти, прекъснати от разривите на хиперстатисни гръмове. Обонятелните емитери донасяха миризма на парфюмерия и горещо масло, примесена с миризмата на загоряла коричка. Чувствата на Ридра се препълниха. Тя бе изтръгната от действителността на каютата и потопена в плетеницата на чувствени абстракции. Потрябва й повече от минута, за да се съсредоточи и да ги осмисли.

— Всичко е наред. Към какво гледам?

— Пламъчетата са планетоиди и тороидните станции на Военните Дворове — обясни Окото. — Синкавата светлина отляво е радарна мрежа, която се простира до Звезден Център-42. Червените припламвания вдясно и отгоре са отраженията на Белатрикс 17 17 Белатрикс — звезда в съзвездието Орион в полуогледалния слънчев диск, който се намира на четири градуса извън полезрението ви.

— А това боботене?

— Корабните двигатели — поясни Ухото. — Не им обръщайте внимание. Ако желаете, ще ги изолирам.

Ридра кимна и звукът стихна.

— А пък това тракане…

— … е Морзовата азбука — прекъсна го Ридра. — Познах го. Сигурно двама радиолюбители се опитват да се свържат.

— Точно така — потвърди Ухото.

— Какво вони така?

— Това е пълната миризма на гравитационното поле на Белатрикс. Нямате възможност да използвате стереочувствително обоняние, но мирисът на прегоряла кора от лимон идва от мощен завод, разположен в зеленото зарево пред вас.

— Къде ще кацнем?

— При звука на ми-минорния акорд.

— В горещото масло, чийто мирис пулсира вляво от вас.

— В центъра на белия кръг.

Ридра се свърза с пилота.

— Всичко е наред, Брас, кацайте.

Летящият диск се отлепи от рампата. Ридра лесно пазеше равновесие. Силата на тежестта беше четири пети от земната. Ветрецът отмяташе черната й коса върху раменете. Наоколо се простираше Главният Арсенал на Съюза. Тя размишляваше за това, че случайността на раждането здраво я е свързала със Съюзното кралство. Ако се бе родила в друга галактика, би била завоевател. Но стиховете й бяха популярни и сред двете воюващи страни. Това я натъжи и тя отхвърли тази мисъл. Не е много уместно да мисли за този въпрос тук, в центъра на Съюза на Военните Дворове.

— Капитан Вонг, вие пристигнахте под покровителството на генерал Форестър.

Тя кимна. Дискът спря да се движи.

— Той ни осведоми, че сте експерт по Вавилон-17.

Тя отново кимна. Пред нея увисна втори диск.

— Радвам се да се запозная с вас. Ако ви трябва помощ — моля, само кажете, и ще направим всичко.

Ридра протегна ръка.