Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Може би — бърбореше баронесата — трябваше за начало да предложим ликьор? Или сок от грозде? Или трябваше да започнем със сандвичи? Много лесно се приготвят. Обаче никога не мога да реша…

Чернокосият мъж се приближи до барона, наведе се над рамото му, погледна в екрана и прошепна нещо. Вер Дорко се обърна към него, опря се с две ръце на масата, започна да се изправя и… падна! На врата му се процеди струйка кръв.

Ридра беше зашеметена. Убийство. В главата й се подреди мозайка и се получи думата „убийство“. Тя скочи.

С дрезгав вик баронесата стана, отблъсквайки креслото си. Протегна ръце към мъжа си. Главата й се затресе.

Ридра видя как непознатият изважда вибропистолет. Като в сън се протегна и блъсна баронесата. Изстрелът беше отправен надолу и разби панела, с който домакинята командваше вечерята.

Баронесата се хвърли към съпруга си. Дрезгавият й стон се превърна във вопъл. Слабите й женски ръце не успяха да вдигнат Феликс Вер Дорко и тя се отпусна на колене пред тялото, като продължаваше да крещи сърцераздирателно.

Гостите наскачаха от местата си. Разговорите се смениха с викове.

Панелът за управление на масата бе счупен и фруктиерите бяха изместени от блюда с печени фазани, украсени със захаросани глави и блестящи опашки. Почистващите механизми не работеха. Супниците и чиниите със сандвичи също изскочиха на плота, а фруктиерите се преобърнаха и паднаха на пода. Цялата зала бе осеяна с плодове.

Сред целият шум Ридра долови свистенето на вибропистолета — вляво, отново вляво, след това вдясно. Тичащите гости пречеха на видимостта. Още веднъж чу смъртоносната мелодия на вибропистолета и видя как доктор Крейн се разполови, предизвиквайки ужас у обкръжаващите го, бялата му коса се разпиля и закри лицето.

От недрата на масата, избутвайки фазаните, се появиха блюда със запечено агнешко. Чашите се катурнаха върху румената кехлибарена коричка и виното зашипя, изпарявайки се. Храната падаше обратно в отверстията на масата. Ридра почувства мирис на изгоряло.

Промъкна се и хвана чернобрадия дебелак за ръката.

— Помощник, изведете момчетата.

— Какво мислите, че правя, Капитане?

Тя се устреми нататък, покрай масата, осеяна с димящи дупки. Изискано източно ястие — варени банани, потопени в мед и изстудени в лед — изскочи на плота. Искрящите вкуснотии се сипеха по пода, медът се захаросваше на блестящи кристалчета. Гостите настъпваха плодовете, мачкаха ги, хлъзгаха се, падаха.

— Обичате ли да се возите на банани, Капитане? — попита Кали. — Какво става тук?

— Заведи Рон и Моли на кораба!

Появи се и кафето. Сблъсквайки се с купищата храна, кафениците се преобръщаха и заливаха гостите с горещото си съдържание. Някаква жена закрещя, размахвайки изгорената си ръка.

— Това вече не е смешно — отбеляза Кали. — Ще ги изведа.

Той се отправи да обходи масата, а Ридра спря Помощника и го попита:

— Знаете ли какво е това бандикут?

— Малко злобно животинче. Торбесто…

— А-ха, спомних си. Ами таласанемия 33 33 таласанемия — разновидност на анемията ?

— Страхотно време за въпроси! Разновидност на анемията 34 34 анемия — малокръвие .

— Това го знам. Каква точно? Нали сте медик?

— Чакайте да си помисля. Всички сведения за медицината съм получил от хипнокурс… Сетих се! това е наследствена болест, кавказки еквивалент на анемията на сърповидните клетки — червените кръвни телца се разрушават, хемоглобинът 35 35 хемоглобин — вещество в кръвта, което пренася кислорода, необходим за жизнените процеси в клетките изчезва…

— … Хемоглобинът изчезва и клетките се разрушават от осмотичното налягане! Ясно… Време е да се махаме от този ад.

Недоумяващият помощник тръгна към изхода. Ридра го последва, но се подхлъзна на залетия с вино под и се хвана за Брас, който се оказа до нея.

— Вни’ателно, Ка’итане!

— Изчезвайте оттук, момчета! — изкомандва тя. — И по-бързо!

— Искате ли отгоре? — попита Брас с усмивка и се отпусна на четири крака.

Ридра седна на гърба му и с двете ръце се вцепи в гривата. Мощните мускули, подхвърляли Сребърният Гущер, се издуха като хълмове и Брас се понесе през залата. Гостите отскачаха изплашени. Най-после стигнаха до арковидния изход.

В главата й закипя панически страх.

Опита се да го подтисне, когато влизаше в каютата на „Рембо“ и включваше вътрешната уредба.

— Помощник, всички ли са…

— Всички са на борда, Капитане.