Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Разединените?

— Също. И тримата.

Брас, тежко дишайки, запълваше цялата врата с могъщото си тяло.

Тя превключи на друг канал и каютата се изпълни с почти музикални звуци.

— Добре. Още продължава.

— Това той ли е? — попита Брас.

— Да. Вавилон-17. Предаването автоматично се записва, така че ще го проуча по-късно. Тук поне нищо не се е случило.

Тя щракна превключвателя.

— Какво ’равите?

— Прекодирах няколко съобщения и ги изпращам. Може и да стигнат — тя натисна бутона, за да тръгне второто. — Макар че не съм убедена. Нещичко успях да разбера, но не е достатъчно. Впечатлението е такова, сякаш къртица изпълнява пиеса на Шекспир.

Вниманието й бе привлечено от сигнал по външната линия.

— Капитан Вонг, говори Алберт Вер Дорко! — гласът звучеше истерично. — Случи се нещо ужасно! Нищо не разбираме! Не ви намерих в дома на брат ми, но току-що ми доложиха, че сте искали разрешение за хиперстатичен скок.

— Не съм искала нищо подобно! Желанието ми беше само да събера екипажа. Успяхте ли да разберете какво става?

— Капитане, докладват ми, че продължавате подготовката за хиперстатичен скок. Имате извънредни пълномощия, поради което не мога да отменя заповедта ви. Но ви моля да останете, докато не изясним случилото се, защото разполагате с информация за това, което…

— Нямаме намерение да стартираме!

— Точно сега не ’их’е ’огли — намеси се Брас. — Още не съ’ се съединил с кора’а.

— Сигурно автоматичният ви Джеймс Бонд се е разбеснял — каза Ридра на Вер Дорко.

— … Бонд?

— Митичен персонаж. Извинете. Имах предвид ТВ-55.

— А, да. Знам. Уби брат ми и четирима от най-ценните сътрудници. Невероятно е да попадне на най-ключовите фигури, ако не е било планирано.

— Било е. ТВ-55 стана обект на диверсия. Не ме питайте как, защото не зная. Свържете се с генерал Форестър и…

— Капитане, диспечерската кула сигнализира, че давате предупреждение за старт! Нямам достатъчно власт, но трябва…

— Помощник! Стартираме ли?

— Разбира се! Самата вие дадохте заповед за преход в хиперстатиса.

— Но Брас не е в кабината, идиот такъв!

— Преди тридесет секунди получих заповедта ви, Капитане. Значи Брас би трябвало да си е на мястото. Дори ви казах…

Брас се хвърли към микрофона и изрева:

— Аз съм при Капитана, тъпанар! Ще ни изпратите в центъра на Белатрикс! Или сте избрали някоя Свръхнова? Тези кораби винаги дрейфат към най-голямата маса!

— Но вие току-що…

Някъде отдолу се носеше усилващо се жужене. И внезапен тласък.

Гласът на Алберт Вер Дорко:

— Капитан Вонг!

Ридра извика:

— Идиот, изключи статис-гене…

Но двигателите зареваха.

Нов тласък. Ридра се опита да се хване за края на масата, видя във въздуха ноктите на Брас. И…

Отвлечени мисли в синкава мъгла: наминатив, генетив, елятив, акусатив едно, акусатив две, облятив, партитив, платив, инструктив, абесив, адесив, инесив, есив, алатив, трансклатив, сомитатив. Шестнадесет падежа на съществителното във финландския език. Странно, някои езици имат само единствено и множествено число. В езиците на американските индианци дори няма число. Изключение прави само наречието на сиуксите, които имат множествено число за одушевени предмети. Синята стая е кръгла, топла и спокойна. На френски не можеш да кажеш „топъл“. Има само „горещ“ и „топличък“. Щом нямат думата, как могат да мислят за нещо подобно. А ако нямаш съответната форма, пак не можеш да кажеш нищо, дори да разполагаш с думата. Само като си помислиш, че испанците посочват рода на всеки предмет — куче, маса дърво. Унгарският изобщо няма родове — той, тя и то се обозначават с една и съща дума. Ти си мой приятел, но вие сте моят крал — такива различия е имало в английския от времето на Елизабет. В някои източни езици има множество оттенъци на местоименията: ти си мой приятел, ти си моят баща, ти си моят жрец, ти си моят повелител, ти си моят роб, когото мога да убия всеки момент, ако не се подчиняваш, а ти си моят император, с чиято политика изобщо не съм съгласен, ти пък си мой приятел, но ще ти разбия главата, ако повториш това още веднъж… И всичко това — различни нюанси на „ти“.

Как се казваш? — мислеше тя в кръглата топла синя стая.

Мисли без названия в синкавия полумрак: Урсула, Присцила, Барбара, Мери, Мона и Батика — Мечка, Старица, Мърморана, Горянка, Маймуна и Ягода. Име. Имена? Какво име има в мен? В кое име съм аз? В земята на дедите ми по бащина линия най-напред се е изговаряла фамилията: Вонг Ридра. А там, където е родена Моли, се носи името на майката. Думите — това са названия на вещите. По времето на Платон нещата са носили имена на идеи. Но как най-удачно да се изразят платоновските идеи? Думата е символ на цяла категория предмети, а името е символ на един единствен обект. Името е един сладък дъх, външност и връхна дреха, захвърлена на груб дървен стол. „Ей, жено, ела тук!“ А тя шепнеше, стиснала до болка медната дръжка: „Казвам се Ридра!“ Индивидуалното име — то те отличава от всичко заобикалящо. Необходимостта да се разграничат вещите от подобните им е предизвикала появата на имената. Аз съм се появила… не съм кръгла, топла стая. Аз съм нещо в тази стая, аз…