Самуел Дилейни: Вавилон 17

Нова схватка в центъра на сферата. Гущерът ръмжи, извива се, люспите му трептят. Брас ожесточено се взира, очите му приличат на златни монети. Прави бързо движение назад, после напред…

Гущерът като вихър минава покрай рамото му и се удря в стената. Брас леко се отклонява и успява да се задържи на една лапа.

Балонът стана зелен, а Кали стовари юмрука си върху плота:

— Видя ли как я прати да пасе, а?!

Противниците отново се впиха. Задушаваща прегръдка — и пак се разлетяха в противоположни посоки.

Нови две схватки, но безрезултатни. Най-после Сребърният Гущер успя — отблъсна Брас в стената и се задържа на върха на опашката си.

Тълпата зарева.

— Не е честно! — развика се Кали, отблъсквайки чиновника. — По дяволите, това не е по правилата!

Но балонът отново стана зелен. Присъждаха точка на Гущера.

Противниците внимателно се придвижваха в центъра на балона. На два пъти Гущерът атакува, но Брас успяваше да се отдръпне, без да докосне стената.

— Ама тя само клинчи! — крещеше Кали. — Ще го умори до смърт! Хайде, борете се!

Брас сякаш го чу — скочи, стремейки се да удари с рамо. Щеше да получи нова точка, но Гущерът го хвана за ръката, продължи движението му и той се удари в стената.

— Тя няма право! — този път викаше митничарят, който отново се хвана за рамото на Кали. — Може ли така? Мисля, че няма да позволят… — той млъкна, защото Брас дръпна жената и леко я ритна. Тя отлетя към стената, а той успя да се задържи с една ръка и сега се носеше в центъра на балона.

— А така! — възторжено извика Кали. — Две от три!

Сферата стана зелена. Тишината се взриви от аплодисментите на тълпата.

— Спечели ли? — не вярваше чиновникът. — Той ли спечели?

— Разбира се, че той победи! Елате да го видим. Хайде, Капитане!

Ридра вече си пробиваше път из навалицата. Рон тръгна след нея, а Кали повлече Епълби. Стълбата ги заведе в стая, където няколко мъже и жени бяха обкръжили лежащият на дивана Кондор — огромна птица, оцветена в златисто и червено. Той трябваше да се сражава с Катраненият, застанал сам в ъгъла. Вратата към арената се отвори и се появи Брас, плувнал в пот.

Кали веднага го хвана.

— Ей! Беше страхотно! Един Капитан иска да говори с теб.

Брас се протегна, отпусна се на четири крака, от устата му се чу глухо ръмжене. Тръсна грива. Златистите му очи се разшириха от учудване.

— Ка’итан Вонг! — устата му, разтегната от бивните, не можеше да се справи със съгласните, които се произнасят със слепени устни. — Харесах ли ви тази вечер?

— Толкова добре се справихте, че искам да ви взема за пилот към Спецели — тя го почеса зад ухото. — Навремето ми казахте, че бихте искали да ми демонстрирате майсторството си.

— Да — кимна Брас. — Но ’исля, че това е сън.

Той захвърли лъвската кожа и започна да бърше потта от врата и ръцете си. Улови потресения поглед на митничаря и поясни:

— Козметохирургия.

— Покажете му вашия психоиндекс — каза Ридра. — Искам да ви одобри.

— Утре ли тръгва’ме, Ка’итане?

— Сутринта.

Брас извади тънка метална пластинка и я подаде на Епълби.

— Вземи, митничар!

Чиновникът се зае внимателно да изучава знаците. Извади от задния си джоб таблица със стандартни индекси, но реши да остави по-сложните изчисления за после. Опитът му говореше, че Брас е добър пилот.

— Мис Вонг… извинете, Капитан Вонг, а техните карти? — той посочи Кали и Рон.

Рон се изви и се почеса по гърба.

— Не се безпокойте засега, все още нямаме Първи Навигатор. Ще ги проверим по-късно. Сега трябва да съберем екипажа.

— ’ълен екипаж ли ви тря’ва, Ка’итане?

Ридра кимна.

— Какво ще кажете за Окото, което се върна с вас?

Брас поклати глава:

— То изгу’и Ухото и Носа. Те ’яха истинска тройка. Окото шест часа вися навън, докато не го закарах’е о’ратно в ’оргата.

— Ясно. Не можете ли да препоръчате някого?

— Нищо конкретно. Тря’ва ’росто да ’огледне’ в Сектора на Разединените и да види’ кой е останал.

— Ако искате до сутринта да имате готов екипаж, трябва да отидем там веднага — обади се Кали.

— Тогава да тръгваме! — каза Ридра.

Отправиха се към стълбата. Митничарят тихо попита:

— Секторът на Разединените?

— Това ли ви безпокои? — засмя се Ридра.

— Ами… не съм очарован от тази перспектива.

— Заради покойниците? Спокойно, няма да ви ухапят.

— Доколкото знам, на съществата, обладаващи тела, е забранено да посещават Сектора на Разединените.

— Забраната се отнася само за определени райони — поправи го Ридра и всички се засмяха. — Ако не се наложи, няма да влизаме в тях.