Самуел Дилейни: Вавилон 17

— Мислех си за някои кандидати… Оттук.

Завиха в тясна уличка, ярко осветена от реклами.

— Къде отиваме? — разтревожи се Елъби. — Познавате ли района?

Тя се засмя, хвана го под ръка и леко го обърна към една метална стълба.

— Тук?!

— Никога ли не сте идвали? — попита тя с наивност, която за миг го накара да повярва, че той пази спътницата си.

Чиновникът поклати глава.

Срещу тях от подземното заведение се качваше човек — чернокож, украсен с червени и зелени полускъпоценни камъни, втъкани в гърдите, лицето, ръцете и краката. Влажни на вид ципи, също украсени с камъни, висяха от ръцете му и при всяко движение се поклащаха в такт.

Ридра го хвана за рамото.

— Хей, Лом!

— Капитан Вонг! — висок глас, белоснежни устни, подобни на кинжали. Ципите се издуха като платна. — Какво ви води насам?

— Лом, тази вечер Брас ще се бори ли?

— Искате да го гледате? Шкиперът 3 3 шкипер — капитан на малък кораб ще се бори със сребърният Гущер, а това е схватка между равностойни съперници. А пък аз ви търсих на Денеб 4 4 Денеб — най-ярката звезда от съзвездието Лебед . Купих си вашата книга. Не успях много да прочета, но я купих. И не ви намерих. Къде бяхте през тези шест месеца?

— На Земята. Преподавах в един университет. Но отново ще пътувам.

— Искате да вземете Брас за пилот? Да не би да тръгвате към Спецели?

— Точно така.

— Когато решите да летите към Цезар, вземете Лом за пилот. Той познава Цезар… Никой не го познава по-добре.

— Непременно, Лом. Но сега ще ходя на Спецели.

— Значи не можете да минете без Брас. Работили ли сте с него и преди?

— Напивали сме се заедно, когато ни затвориха под карантина на една от планетите на Денеб. Тогава доста неща ми разказа. Останах с впечатлението, че знае какво говори.

— Говори, говори, говори — усмихна се Лом. — Да, да, помня. Значи сте дошли да гледате как ще се бори? Е, поне ще разберете що за пилот е.

— Точно затова съм тук — кимна Ридра.

Тя се обърна към митничаря, който се бе притиснал до стената. „О, боже! — помисли той. — Възнамерява да ни запознае!“ Обаче Ридра само иронично му кимна и се завъртя.

— Ще се видим по-късно, Лом, когато се върна.

— Да, вие винаги така казвате, а после човек не може шест месеца да ви открие — той се усмихна. — Но ми харесвате, Капитане. Вземете ме към Цезар някой път и ще ви покажа…

— Тръгна ли към Цезар — ти си пилотът, Лом…

Острозъба усмивка.

— Ще тръгна, ще тръгнеш — това са само думи… Довиждане, Капитане — той се поклони леко, след което отдаде чест: — Капитан Вонг!

Обърна се и се отдалечи.

— Не се страхувайте от него — каза Ридра на чиновника.

— Но той… — докато търсеше подходящата дума, не можеше да проумее откъде тя знае, че го е страх. — От кой кръг на Ада се появи?

— Землянин е. Впрочем, доколкото знам, родил се е някъде по пътя между Арктур 5 5 Арктур — най-ярката звезда от съзвездието Воловар и Кентавър 6 6 Кентавър — съзвездие в Южното полукълбо . Майка му е била помощник-капитан, но това може Лом да си го е съчинил. Майстор е на измислиците.

— Значи цялата му външност е само козметохирургия?

— Аха — Ридра вече се спускаше по стълбата.

— Защо, по дяволите, правят това? Приличат на… диваци. Сигурно затова нито един нормален човек не желае да има работа с тях.

— Моряците са се татуирали. Освен това Лом няма какво да прави. Съмнявам се дали е работил и четиридесет години като пилот.

— Той не е ли добър пилот? Какви бяха тези приказки за мъглявината на Цезар?

— Сигурна съм, че добре я познава. Но вече е на сто и двадесет години. След осемдесетте рефлексите се забавят, което значи край на кариерата за всеки пилот. Обикаля от град на град, прави се на всезнаещ, разнася слухове и дава съвети.

Влязоха в заведението. Попаднаха на рампа, увиснала на десет метра над главите на посетителите. Над тях се носеше балон с диаметър около петнадесет метра, подобен на облак дим. Ридра го погледна и каза на митничаря:

— Представлението още не е започнало.

— Тук се провежда така наречената борба?

— Да.

— Но тя се счита за незаконна!

— Законът така и си остана неприет. След дебатите просто го забравиха.

— А-а…

Докато слизаха, пробивайки си път сред тълпата транспортници, чиновникът учудено мигаше и се озърташе. Повечето хора бяха обикновени мъже и жени, но резултатите от козметохирургията, приложена върху някои от тях, го караха постоянно да се ококорва.