Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Капитан Вонг набира екипаж.

Рон се изправи до табуретката и надигна глава. Мускулите му се заизвиваха като змии пред паничка с мляко.

Митничарят видя колко широко се отвориха очите на Ридра. Но тъй като не разбра защо реагира така, не обърна внимание.

— Нямаме Първи — каза Рон. Усмихна се и отново изгасна.

— Надявам се да ви намеря — заяви Ридра.

Навигаторите се спогледаха.

Кали се обърна към Ридра и потри с показалец върха на носа си.

— Вие знаете, че тройка като нашата…

Ридра стисна ръката му.

— Бихте искали същата тройка, нали? надявам се да одобрите избора ми.

— Много е трудно да се подбере… — започна Кали.

— Зная, че е невъзможно. Но това е вашият шанс. Само предлагам. Е?

Показалецът на Кали се премести от носа на челото.

— Не може да има по-добро предложение.

Младокът сложи десния си крак върху табуретката, прегърна коляното си и погледна през рамо.

— Нека първо да видим какво ще предложите.

— Добре — кимна Ридра.

— Нали знаете, че разбитата тройка не всичко, което ни свързва — Кали сложи ръка върху рамото на Рон.

— Да, но…

Ридра погледна към тавана.

— Хайде да погледаме борбата.

Хората на бара вдигнаха погледи нагоре. Седящите около масите се облегнаха назад. Кали се облегна на плота, а Рон седна върху него, като стъпи на табуретката.

Балонът, увиснал под свода, се освети, а помещението започна да потъмнява. Димът в сферата се разсея и се откри прозрачната й вътрешност.

— Къде гледат? — попита Епълби.

Ридра го хвана за врата и насочи главата му в нужната посока. Той пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.

Балонът заблестя като дъга. Салонът се потопи в тъмнина. Мощен прожектор освети пластмасовата повърхност на сферата. Отразената светлина освети замрелите лица в залата.

— Какво става? — попита митничарят. — Там ли ще се борят?

Ридра сложи пръсти на устата му и той млъкна.

Появи се Сребърният Гущер. Крилата се люшкат в дима, блестящите пера са като остриета на сабя, люспите трептят на огромните бутове. Тя набръчква триметровите си люспи и се извива в антигравитационното поле. Зелените устни се разтягат в усмивка, сребристи мигли покриват зелените очи.

— Но… това е жена! — изуми се чиновникът.

Из залата се понесе приветствено щракане с пръсти.

В балона се забеляза лек дим…

— А това е Брас! — възкликна Кали.

… И Брас влезе вътре. Тръсна глава. върху бивните с цвят на слонова кост блестеше слюнка. мускулите на плещите и ръцете се издуха като могили, от жълтите лапи се показаха дълги нокти. Лентите, опасващи стомаха, се извиваха около тялото. Бодливата опашка леко удряше по стените на сферата. Гривата бе така подстригана, че противникът да няма възможност да я хване.

Кали хвана чиновника за рамото и изрева:

— Щракай с пръсти, човече! Това е нашият Брас!

Митничарят, неприсъствал досега на подобна атракция, за малко не си счупи ръката.

Балонът засия в червено. Двамата пилоти кръжаха вътре с лице един към друг. Гласовете утихнаха. Епълби крадешком хвърляше погледи на хората около него. Всеки втори гледаше нагоре. Третият Навигатор се сгъна. Приличаше на зародиш. Ридра го погледна. Задържа погледа си на свитите юмруци и стиснатите челюсти на този юноша с роза на рамото.

Горе противниците продължаваха да се дебнат и да правят лъжливи атаки. Гущерът направи рязко движение, Брас отскочи, отблъсна се в стената…

Митничарят здраво стисна нещо.

Двете тела се сблъскаха, врязаха се в стената. Зрителите затропаха с крака. Ръцете се сплетоха, краката — също. Най-после Брас се завъртя и отлетя към тавана на своеобразната арена. Тръсна глава и се изправи. Под него Гущерът вече беше готов, размахваше крила. Брас се хвърли и го хвана за задния крак. Жената започна да кръжи, успя да се отскубне. Замахна с перата-саби, но не улучи.

— Какво правят? — прошепна Епълби. — Как се разбира кой печели?

Погледна надолу. Това, което беше стиснал, се оказа рамото на Кали.

— Когато единият отблъсне противника до стената, а самият той я докосне само с една ръка или един крак, това е точка — обясни гигантът.

Сребърният Гущер се изправи като пружина. Брас прелетя край него и се вряза в стената. Но докато нанасяше удар със задната лапа, жената изгуби равновесие и докосна стената с два крака.

През залата премина разочарован възглас. Брас скочи и бутна Гущера към стената, но тласъкът се оказа прекалено силен и той се приземи на три лапи.